— Сега се стъмва към шест часа — отговори Хари.
Сам беше седнал пред телескопа, но в момента не гледаше. Преди няколко минути оглеждаше улиците и каза, че вижда по-голямо оживление от преди — много коли и пешеходни патрули. С намаляването на броя на непроменените заговорниците ставаха по-смели и не се страхуваха, че ще привлекат вниманието върху себе си.
Сам погледна часовника си и каза:
— Не ми се иска да губим още три-четири часа. Колкото по-бързо успеем да се обадим, толкова повече хора ще спасим от… от каквото и да е това, което правят с тях.
— Но ако те хванат само защото не си изчакал вечерта — обади се Теса, — тогава шансовете някой да се спаси стават много по-малки.
— Дамата има право — намеси се Хари.
— При това тя е напълно права — намеси се Криси. — Това, че те не са извънземни, не означава, че по-лесно ще се справим с тях.
Тъй като дори и с работещите телефони имаше ограничени възможности за връзка с града, бяха изоставили този вариант. Но Сам разбра, че всеки персонален компютър, свързан чрез модем със суперкомпютъра Сън в „Ню Уейв“, щеше да им осигури изход от телефонна градска мрежа и те можеха да заобиколят ограниченията и блокировките.
Както беше забелязал Сам миналата вечер, когато беше използвал компютъра в полицейската кола, Сън поддържаше директен контакт с десетки други компютри, включително и с някой банки данни на ФБР, закодирани за други, освен за агентите на Бюрото. Ако можеше да намери такъв компютър да го свърже със Сън и чрез Сън да се свърже с Бюрото, тогава би могъл да предаде съобщение за помощ, което щеше да се появи на екрана на компютър в Бюрото и да излезе напечатано от лазерните принтери при тях.
Това беше при условие, че ограниченията за външни контакти, отнасящи се до всички телефони, не се отнасяха за линиите, чрез които Сън поддържаше връзките си със света. Ако линиите на Сън извън Муунлайт Къв също бяха отрязани, тогава нямаше надежда за връзка.
По ясни причини Сам не искаше повече да влиза в домовете на работещите за „Ню Уейв“, страхувайки се да не срещне хора като Колтрейнови. Оставаха само два начина да си осигурят достъп до личен компютър, свързан със Сън.
Би могъл да се вмъкне в полицейска патрулна кола и да използва един от подвижните им терминали, както миналата вечер. Но сега те бяха алармирани за присъствието му и беше по-трудно да се добере до кола. Освен това почти всички коли бяха заети в издирването им. И дори да намери кола, паркирана на обществено място, там щеше да има повече хора отпреди.
На второ място биха могли да използват компютъра в гимназията на Рошмор Уей. „Ню Уейв“ им беше подарила компютри, за да обвърже обществото още по-тясно с тях. Сам и Теса предполагаха че компютрите в училището имаха възможност да се свързват със Сън.
Но Централното училище, както се наричаше смесеното начално и гимназиално училище в Муунлайт Къв, беше разположено на западната страна на Рошмор Уей, през две пресечки от къщата на Хари. При нормални условия това беше приятна петминутна разходка, но сега, при засиленото полицейско наблюдение да се стигне дотам, без да ги забележат, беше все едно да се върви през минирано поле.
— На всичко отгоре — каза Криси, — в Централното още има часове. Не може да се влезе и да се включи компютърът.
— А и не сме сигурни дали учителите не са вече променени — добави Теса.
— Кога свършват часовете? — попита Сам.
— Ами в „Томас Джеферсън“ излизаме в три, но в Централното учат още половин час.
— Значи в три и трийсет — каза Сам.
Хари погледна часовника си.
— Още четиридесет и седем минути. Освен това имат и извънкласни занятия, нали?
— Разбира се — отвърна Криси. — Оркестърът или футболният клуб, или нещо друго.
— И в колко свършва всичко това?
— Знам, че упражненията на оркестъра са от четири без петнайсет до пет без петнайсет — продължи Криси, — защото имам приятелка, която свири на кларинет. И аз искам да свиря в оркестъра догодина. Ако го има. Ако има догодина.
— Така че да кажем… към пет училището се изпразва.
— Заниманията по футбол продължават и след това.
— Ще играят ли днес на този дъжд?
— Мисля, че не.
— Ако и без това ще чакаш до пет или пет и половина — обади се Теса, — тогава може да изчакаш още малко и да отидеш след мръкване.