Същото чувство беше обхващало Хари при други случаи, когато говореше очи в очи с някои хора, преди да започнат тези странни случки в Муунлайт Къв. Макар да знаеше, че Денвър не може да го види, все пак беше изплашен. След това началникът на пощата спусна и тези пердета, но не както трябва и остави пролука от два-три сантиметра.
Треперещ от вълнение и мокър от пот, сега Хари сменяше окуляр след окуляр, регулирайки мощността на телескопа, докато най-сетне успя да надникне в стаята. Сякаш не беше пред прозореца, а зад него, застанал в голямата спалня зад пердетата.
Гъстите талази на мъглата се плъзнаха на изток и гледката пред Хари се откри по-ясно. Ела Симпсън се мяташе на леглото, но Хоуторн и Дорн я държаха за краката и ръцете.
Денвър беше хванал жена си за брадичката и напъха нещо като бродирана кърпичка или парче бял плат в устата й.
Хари зърна за момент лицето на жената, докато тя се бореше със своите нападатели. Очите й бяха разширени от ужас.
— О, по дяволите!
Мууз стана и дойде до него.
Докато Ела отчаяно се боричкаше, полата й се вдигна над кръста. Копчетата на зелената й блуза се разхвърчаха. Въпреки това сценката не подсказваше, че ще я изнасилват. Нямаше намек за сексуално напрежение. Това, което й правеха, беше може би още по-заплашително и по-жестоко. Може би по-странно от изнасилване.
Д-р Фиц отиде до леглото и закри гледката. Той вдигна бутилка кехлибарена течност и напълни спринцовка от нея.
Правеха инжекция на Ела.
Но каква?
И защо?
19.
След разговора с майка си в Сан Диего, Теса Локланд седна на края на леглото в мотела и се загледа в някакъв документален филм по Пи Би Ес. На глас разкритикува работата с камерата, композицията на кадрите и други страни на предаването, когато изведнъж се усети, че си говори сама. Продължи въображаемата игра, като имитираше различни филмови критици, повечето надути и претенциозни. Шегуваше се и със себе си и излезе смешно. Теса се забавляваше, но фактът, че си говори сама, на глас, беше ексцентричен дори за човек като нея, който не спазваше условностите. Мястото на „самоубийството“ на сестра й я беше разстроило. Търсеше утеха в шегата, но понякога дори бликащото чувство за хумор на Локландови не можеше да помогне.
Изгаси телевизора и взе съда за лед от бюрото. Потърси дребни монети, излезе, като остави вратата отворена и тръгна към машината за лед и сода на другия край на коридора.
Бутна тежката обезопасена срещу пожар врата и излезе на стълбищната площадка, където се намираха машината за лед и автоматът за разхладителни напитки. Напитки можеше да си купи, но замразителят беше повреден. Трябваше да си вземе лед от първия етаж. Слезе по стълбите, стъпките й отекваха самотно, като че ли обикаляше мрачните коридори на изоставена къща, населена с призраци.
Не откри това, което търсеше, където предполагаше, че е. Указание, закачено на стената, я отпрати чак в северния край на първия етаж.
Когато посегна да отвори вратата към коридора на първия етаж, й се стори, че чу вратата на горната площадка да се отваря. Това беше първият знак, че не е единственият гост в мотела. Това място изглеждаше запустяло.
Озова се в коридора на долния етаж, застлан с безвкусни оранжеви пътеки. Би предпочела да е по-състоятелна, за да отсяда в по-уютни хотели. Но този беше единственият мотел в Муунлайт Къв, така че дори евентуалното й богатство не би я спасило от ослепителния оранжев цвят.
Там машината за лед работеше. Напълни съдчето си и тогава отново чу шум откъм стълбището. Чу вратата на стълбите да се отваря с продължително изскърцване.
Отиде до автомат за безалкохолни напитки, за да си вземе кола, като очакваше да види някой да слиза от втория етаж. Едва след като пусна трета монета в автомата, усети, че имаше нещо тайнствено в начина, по който горната врата се отвори — продължително изскърцване, като че някой знаеше, че пантите не бяха смазани и се опитваше да отвори безшумно.
С пръст върху бутона за безалкохолна кола Теса все още се колебаеше, като напрегнато се вслушваше.
Нищо.
Хладна, мъртва тишина.
Тя се почувства точно така, както по-рано на брега, когато чу странния далечен звук. И сега, както тогава, кожата й настръхна.