— Не си забравяйте леда.
Стиснала в ръце кофичката за лед и колата, силно изчервена и ядосана, Теса го последва по северното стълбище. Не се мяркаше никой. Несмазаните панти на вратата проскърцаха, когато влязоха в коридора на втория етаж, който също беше опустял.
Вратата към стаята й беше открехната, както я бе оставила. Поколеба се дали да влезе.
— Хайде да проверим — каза Куин.
В съседните стаи нямаше наематели.
— По-добре ли сте? — попита той.
— Не съм си въобразила, истина беше.
— Зная. — Мъжът се усмихна бащински.
Когато Куин се върна в коридора, Теса каза:
— Те бяха там наистина, но предполагам, че вече са се махнали. Вероятно са избягали, когато са усетили, че съм ги видяла и съм отишла за помощ.
— Е, всичко е наред тогава — отвърна той. — Вие сте в безопасност. Ако вече ги няма, все едно, че не са съществували.
На Теса й беше нужно голямо усилие, за да се овладее.
— Благодаря — каза тя и затвори вратата, заключи я, сложи райбера и бронзовата верига.
Отиде до прозореца и го огледа внимателно. Не можеше да се отваря отвън, освен ако някой го счупи и се пресегне да освободи заключалката. И тъй като стаята й беше на втория етаж, нападателят щеше да има нужда от стълба.
Легна си, заслушана в приглушените шумове на мотела. Сега всеки звук изглеждаше странен и заплашителен. Замисли се каква можеше да бъде връзката между нейното тревожно преживяване и смъртта на Дженис преди повече от три седмици.
20.
Криси Фостър усети пристъп на клаустрофобия след няколко часа, прекарани в канала под стръмната ливада. В килера, където я бяха затворили родителите й, беше по-тясно и прекара там значително по-дълго време. Черният като гроб бетонен канал беше много по-страшен от домашния затвор. Започваше да се чувства притеснена, останала без въздух.
От магистралата, високо горе, откъдето започваше системата за оттичане на дъждовната вода, тежкият тътен на камионите разтърсваше тунела и умът й рисуваше въображаеми картини на освирепели дракони. Запуши ушите си, за да изгони шума. Понякога камионите бяха нарядко и шумът идваше на промеждутъци, обаче имаше моменти, когато се движеха в керван по шест или дузина и продължителният грохот ставаше влудяващ и потискащ.
Легнала в мрака, под непрестанния тътен на камионите, в очакване да чуе стъпките на родителите си и Тъкър, на Криси започна да й се струва, че се намира в бетонен ковчег и е жертва на преждевременна смърт.
Яркото й въображение започна да рисува неописуеми и страшни картини на преследвания от привидения и неспокойно бродещи духове на умрели хора.
Криси беше на единайсет години, но много развита и амбициозна за възрастта си. Тя упорито си казваше, че няма такива неща като привидения, но тогава се сети за родителите си и Тъкър, който приличаше на вампир и я обзе силен страх.
Тя трябваше да се измъкне оттам.
21.
Когато излезе от тъмния гараж, където се беше скрил от глутницата натъпкани с наркотици малолетни, които не знаеше как по друг начин да определи, Сам Букър се озова точно на Оушън Авеню. Отби се в бара „Найтс бридж“ само за да си купи кашон черна бира гинес.
След това в стаята си в мотела седна до малката маса и си наля бира, докато прехвърляше фактите по случая.
На пети септември трима организатори от „Нешънъл Фармуъркс Юниън“ — Жулио Бустаменте, сестра му Мария Бустаменте и годеникът на Мария, Рамон Санчес, пътували на юг в лозарските райони, където разговаряли със собствениците на лозя за приближаващия гроздобер. Те пътували с шевролет комби, почти нов, на четири години. Спрели за вечеря в Муунлайт Къв, в ресторанта на семейство Перес. Били изпили прекалено много коктейли маргарита според свидетелите и по черния път към магистралата не успели да вземат един опасен завой, колата им се преобърнала и се запалила. Никой от тримата не оцелял.
Този разказ би бил достоверен и ФБР нямаше въобще да се намесва, ако не бяха възникнали някои недоразумения. Според официалния доклад на полицейското управление в Муунлайт Къв, колата била управлявана от Джулио Бустаменте, а той никога в живота си не бил карал автомобил. Страдал от кокоша слепота и след мръкване нищо не виждал. Как би шофирал вечер, дори да можеше. Освен това според свидетелите споменати в полицейския доклад, Джулио, Мария и Рамон били пияни, но всеки, който ги бе познавал, казваше, че не обичали да пият, а Мария в живота си изобщо не била пила, била пълна въздържателка.