На семействата Санчес и Бустаменте от Сан Франциско не им беше съобщено за трите смъртни случая до десети септември, пет дни след събитието. Полицейският шеф Ломан Уоткинс беше разяснил, че документите на Джулио, Мария и Рамон били унищожени от пожара и че телата им също били изцяло изгорели. Експертиза за отпечатъци от пръсти била невъзможна.
А нещо за регистрационните номера? Странно, но Ломан не беше ги открил всред останките. И тъй като преценил, че идентифицирането на останките е невъзможно, упълномощил адвоката да попълни смъртните актове, след което ги кремирал.
— Нямаме възможност да поддържаме голяма градска морга, нали разбирате — беше обяснил Уоткинс. — Ние не бихме могли да знаем колко време ще ни е нужно, за да идентифицираме тези трупове. Смятахме ги за пътуващи скитници или незаконно пребиваващи. В този случай никога не бихме успели да разберем кои са те.
„Добре нагласено“ — помисли си горчиво Сам, като се облегна на стол и отпи голяма глътка гинес.
Трима души бяха починали от катастрофа. Бяха регистрирани като жертви на произшествие и бяха кремирани, преди да бъдат уведомени техните роднини, преди намесата на други власти, които да подложат останките на съдебната експертиза. Трябваше да се изясни дали смъртните актове и полицейските отчети са достоверни.
Заподозряха Бустаменте и Санчес в нечиста игра, докато „Нешънъл Фармуъркс Юниън“ бяха убедени в това. Към дванайсети септември президентът на синдиката поиска намесата на ФБР под предлог, че антисиндикални сили били отговорни за тяхната смърт. Обикновено престъпления като убийства попадаха във ФБР само при по-особени обстоятелства.
На двайсет и шести септември, след недопустимо забавяне, екип от шестима агенти на ФБР, трима от тях от научния отдел за разследване, отседнаха в красивия Муунлайт Къв за десетина дни. Те разпитваха полицейски служители, изследваха полицейски и съдебни дела, вземаха показания от свидетели, посетили ресторанта на Перес вечерта на пети септември. Преровиха останките на шевролета на бунището и търсиха и най-дребни улики на местопроизшествието.
Муунлайт Къв нямаше развито земеделие и никой не откликна на призива на „Нешънъл Фармуъркс Юниън“, нито пък някой се развълнува. Нямаше мотиви за убийството на организатори на фермерския съюз.
През цялото време на разследването си агентите от ФБР получаваха пълното и искрено сътрудничество на местната полиция. Ломан Уоткинс и хората му дори стигнаха дотам, че се подложиха на детектора на лъжата, през който всички преминаха без затруднение. Съдебният следовател също беше подложен на теста и се оказа човек с непоклатима честност.
Все пак имаше нещо гнило.
Местните официални лица прекалено настойчиво предлагаха помощта си. Шестимата агенти на ФБР започнаха да се чувстват като обект на присмех и подигравки, щом си обърнеха гърба, с местната полиция общуваха само със суха реплика или повдигане на вежди. Това можеше да се назове маниер на ФБР, който според Сам приличаше на чувството за самосъхранение на всяко живо същество.
Освен това имаше и други смъртни случаи.
Докато разследваха случая Бустаменте — Санчес, агентите прегледаха съдебните и полицейските архиви за последните няколко години, за да се запознаят с обичайната практика в Муунлайт Къв при смъртни случаи и други произшествия. Търсеха да установят със сигурност евентуалното съучастие на полицията. Това, което откриха, беше учудващо и смущаващо. С изключение на забележителната катастрофа на тийнейджър с последен модел додж Муунлайт Къв беше тих като санаториум. Жителите му не бяха обезпокоявани от насилствена смърт, но това беше до двайсет и осми август, седмица преди смъртта на Санчес и Бустаменте, след което съобщения за серии смъртни случаи започнаха да заливат медиите.
В ранното утро на двайсет и осми август четиримата членове на семейство Мейзер бяха първите жертви — Мелинда, Джон и двете им деца Кери и Били. Те бяха загинали в пожар, който според властите бил причинен от Били при игра с кибрит. Четирите тела бяха така изгорели, че успяха да ги разпознаят само по зъболекарските им картони.
Сам изпи първата бутилка гинес и посегна за втора, но се поколеба. Тази вечер имаше още работа. Понякога, когато беше особено потиснат, пиеше, без да усеща какво поглъща, чувството му за мярка се стопяваше и в съзнанието му се появяваха бели петна.
Хванал за успокоение празната бутилка, Сам учудено съпоставяше фактите по случая. Само огън от газ или друго запалително вещество, за които не се споменаваше в докладите, можеше да изпепели всичко, без да има възможност някой да се спаси. Ако малкият беше подпалил в детска игра нещо, нима не би извикал на помощ родителите си, нима не би се спасил поне някой от семейството.