Отново всичко беше като че обмислено. Телата бяха така изгорели от огъня, че аутопсията би била безполезна. Пожарът беше заличил всякакви улики.
По предложение на погребалния агент, собственикът на погребалното бюро „Калан“ и на помощник-съдебния следовател, който точно заради това беше заподозрян, майката на Мелинда Майзер даде съгласие за кремация на тленните останки. Така евентуалните доказателства, неунищожени от пожара, бяха напълно заличени.
— Прилична работа — каза на глас Сам, вдигайки краката си на другия стол. — Изящно свършена работа!
Четири трупа.
След това случаят със семействата Санчес и Бустаменте на пети септември. Друг пожар. Пак спешни кремации.
Седем трупа.
На седми септември двайсетгодишният Джим Армс излиза в морето с десетметровата си лодка „Мери Лиандра“ на утринна разходка и никой повече не го вижда. Макар и опитен мореплавател, макар денят да е бил ясен, а океанът тих, той очевидно е бил погълнат от стихиен прилив, тъй като никакви отломки не бяха изхвърлени на брега.
Осем трупа.
На девети септември, докато рибите са се справяли с тялото на Армс, Паула Паркинс е била разкъсана от пет добермана. Двайсет и девет годишната жена живеела сама, отглеждала и обучавала кучета пазачи в имение от два акра край града. Очевидно един от доберманите се нахвърлил срещу нея, а останалите побеснели, надушвайки кръв. Оглозганите останки на Паула били изпратени в занитен ковчег на семейството й в Денвър.
Кучетата бяха проверени за бяс, застреляни и кремирани.
Девет трупа.
Шест дни след започване на делото Бустаменте-Санчес, на втори октомври, ФБР ексхумира останките на Паула Паркинс от гроба й в Денвър. Аутопсията доказа, че жената наистина е била хапана и драскана от многобройни чудовища.
Сам си припомни най-интересната част от онзи доклад за аутопсията дума по дума:
„…все пак белезите от ухапвания, разкъсвания и особеният начин по който са разкъсани гърдите и половите органи, не са изцяло характерни за нападение на животно. Захапката на зъбите и големината й не отговарят на челюстната характеристика на средния доберман или на други животни, които са известни като кръвожадни и могат успешно да нападнат възрастен човек.“ По-нататък в същия доклад определението на нападателите на Паркинс е „неизвестен вид“.
Как наистина беше загинала Паула Паркинс?
Какъв ужас и агония е изпитала тя?
Кой искаше да припише това на доберманите?
И какви бяха уликите, докъде беше истина и откъде започваше лъжата?
Сам си спомни далечния вик, напомнящ му писъка на койот. Помисли си също за страховитите, задъхани гласове на преследващите го тийнейджъри. Някак всичко си идваше на място. Инстинкт на агент от ФБР.
Неизвестен вид.
Дълбоко обезпокоен, Сам посегна към бирата, но взе празната бутилка, потънал в размишления.
Шест дни след смъртта на Паркър и много време преди ексхумацията на тялото й в Денвър още двама души бяха загинали преждевременно от насилствена смърт в Муунлайт Къв. Стив Хайнц и Лаура Далко — неженени, но живеещи заедно, бяха открити мъртви в къщата им на Айсбери Уей. Хайнц оставил неразбрана, неподписана бележка, след което застрелял Лаура с пушка, докато тя спяла, и после се самоубил.
Докладът на д-р Ян Фицджералд обобщаваше: убийство — самоубийство, край на делото.
По предложение на съдебния следовател семействата Далко и Хайнц се разпоредили за незабавна кремация на зловещите тленни останки.
Единайсет трупа.
„В този град стават дяволски много кремации“ — каза Сам на глас и повъртя в ръцете си празната бутилка от бира.
Повечето хора предпочитаха да виждат покойниците си балсамирани и положени в ковчег, без оглед на състоянието на тялото. В повечето градове само едно на четири-пет погребения ставаше чрез кремация.
Най-накрая в хода на разследването на случая Бустаменте — Санчес екипът на ФБР от Сан Франциско откри, че Дженис Кепшоу е картотекирана като самоубила се с валиум. Обезобразеното й тяло беше изхвърлено от прилива два дни след изчезването й, три дни преди пристигането на агентите, изпратени да разследват смъртта на организаторите от фермерския съюз.