Джулио Бустаменте, Мария Бустаменте, Рамон Санчес, четиримата Мейзерови, Джим Армс, Паула Паркинс, Стивън Хайнц, Лаура Далко, Дженис Кепшоу. Дванайсет трупа за по-малко от месец. Дванайсет пъти повече насилствена смърт през последните двайсет и три месеца.
В град с население от три хиляди души дванайсет случая на зверски причинена смърт бяха твърде много.
Озадачен дори от собствената си реакция към тази главозамайваща верига от събития, главният инспектор Ломан Уоткинс беше казал:
— Да, ужасно нещо! Освен това страшно! Толкова дълго време беше спокойно, че, изглежда, ще се наложи да догонваме статистиките.
В толкова малко градче дванайсет садистични убийства надминаха всякакви прогнози и статистики.
Шестчленният екип на ФБР не откри дори най-малка следа от съучастие на местните власти. Въпреки че разполагаха само с полиграф, който не беше напълно надежден уред за установяване на лъжа, все пак, ако бяха виновни Ломан Уоткинс и подчинените му полицаи, съдебният следовател и неговият асистент, щяха да бъдат засечени, че лъжат.
Все пак…
Дванайсет смъртни случая! Четирима души кремирани от жилищен пожар! Трима изгорели в катастрофирал шевролет. Три самоубийства, две от тях с пушка, едно с валиум. Всички жертви бяха кремирани в погребално бюро „Калан“. Един изчезнал в морето. Тялото не беше намерено. Освен това единствената жертва, предоставена им за аутопсия, изглежда, не беше изпохапана от кучета, както се отбелязваше в доклада на съдебния следовател. Дявол го взел, все пак жертвата е драскана и хапана!
Всичко това даваше на ФБР достатъчно основание да остави делото открито. До девети октомври, четири дни след като екипът на ФБР от Сан Франциско отпътува от Муунлайт Къв, беше взето решение да се изпрати цивилен агент, за да огледа отблизо нещата, тъй като подобни загадъчни случаи могат да се изследват най-пълноценно от човек, който пребивава инкогнито.
Ден след като беше взето това решение — на десети октомври, в отдела на ФБР в Сан Франциско пристигна писмо, което затвърди решението на федералното бюро.
Сам запомни и това писмо:
„Господа,
Разполагам с информация за серия от смъртни случаи в Муунлайт Къв. Имам причини да вярвам, че местните власти участват в конспирация за прикриване на убийства.
Бих предпочел да се свържете с мен лично, тъй като нямам доверие на телефоните. Настоявам за пълна дискретност, тъй като съм инвалид от войната във Виетнам със сериозен физически недостатък и естествено бих искал да се предпазя.“
Подписано от Харолд Г. Талбот. Архивите на американската армия потвърдиха, че Талбот беше наистина осакатен ветеран от Виетнам. Нееднократно е бил награждаван за храброст при битки. Утре Сам дискретно щеше да го посети.
Все още му се пиеше втора бутилка бира. Бирата беше на масата пред него. Той я гледа дълго време.
Гинес, добра мексиканска кухня, актрисата Голди Хоун и непрекъснатият страх от смъртта…
Мексиканската храна беше в стомаха му, но вече беше забравил вкуса й. Голди Хоун живееше някъде в ранчо с Кърт Ръсел, когото за нещастие бе предпочела пред обикновения наглед, лишен от чувство, федерален агент. Той си спомни дванайсетте мъртви и кремирани мъже и жени. Спомни си убийството с пушката и самоубийството. Спомни си наядените от рибите тела и страховито изпохапаната жена.
Всички тези неща го наведоха на болезнени мисли за човешката тленност. Видя образа на жена си, починала от рак, припомни си Скот и телефонния им разговор и най-после си отвори втората бутилка бира.
22.
Гонена от въображаеми паяци, змии, бръмбари, плъхове, прилепи и от сътворените от страха й призраци, подканвана от драконовия рев на далечни камиони, Криси изпълзя от отточния ръкав, в който се беше скрила, преви се като джудже, зашляпа по главния канал, пак се спъна в хлъзгавата, започнала да се разлага мърша, и изхвръкна навън от покрития с тиня канал. Въздухът беше чист и сладък. Макар че ровът беше с отвесни стени, високи над два метра, въпреки прецежданата през мъглата лунна светлина и забулените звезди, тя се почувства освободена. Вдиша хладния влажен въздух с пълна сила, като се стараеше да не вдига шум.
Заслуша се в нощта и не след дълго беше възнаградена — чу познатия странен вой, който идваше от южния край на ливадата. Уверена беше, че чу три различни гласа. Ако майка й, баща й и Тъкър бяха на юг от нея, дирейки я в гората, те навярно се бяха отдалечили доста. Трябваше да се върне към северната част на гората, през ливадата, където я беше хвърлила Гъдайва, след това да се насочи на изток, докато стигне Муунлайт Къв. Нека я търсят в погрешната посока.