Натисна „Г. Модем (външни системи)“ и получи списък на компютри из цялата страна, с които можеше да се свърже посредством модем в близкото кметство. Възможните връзки на отдела го удивляваха: полицейското управление в Лос Анжелис, Сан Франциско, Хюстън, Далас, Чикаго, Маями, Ню Йорк Сити и десетина други големи градове. Имаше връзка с различни ведомства, които нямаха пряко отношение към полицията. Например калифорнийската служба за моторни превозни средства, управление на затворите, контрол на магистрали и много други щатски отдели без връзка с полицейската работа. Можеше да се свърже с персонални досиета на Американската армия, с въздушната отбрана, с криминалните досиета на ФБР, със системата за бързи действия на ФБР (относително нова служба). Имаше връзки дори с Интерпол в Ню Йорк, откъдето имаше връзка с международните организации на службата в Европа.
За какво, дявол го взел, им трябваха на малък отряд в провинциален градец в Калифорния толкова източници на информация?
Освен това имаше още данни, до които дори напълно компютъризирани полицейски агенции в градове като Лос Анжелис нямаха лесен достъп. По закон някои от данните дори полицията получаваше само чрез съдебно разрешение.
Потресен, Сам излезе от „Г. Модем (външни системи)“ и се върна на главното меню.
Той се загледа замислено към паркинга. Преди няколко дни Мори Стейн беше подхвърлил, че полицията на Муунлайт Къв вероятно търгува с наркотици и че щедростта на „Ню Уейв“ навярно означава съучастничество на някои неизвестни служители от фирмата. Но бюрото най-вече се интересуваше дали „Ню Уейв“ нелегално продаваше високочувствителна технология на Съветския съюз. Във ФБР нямаха обяснение за скорошните смъртни случаи. Престъпленията на „Ню Уейв“ все още бяха в областта на догадките и връзка между фактите не беше установена, но все пак трябваше да започнат отнякъде.
Сега вече Сам трябваше да отхвърли идеята, че „Ню Уейв“ търгуваше със Съветския съюз и че някои служители на фирмата бяха замесени с наркотици. Огромната мрежа от бази с данни, които полицията си доставяше с режима си (те бяха сто и двайсет на това меню), беше повече, отколкото ши е нужно за трафик на опиати или за контакти с СССР.
Те бяха създали информационна мрежа, достатъчна за функциите на цял щат или дори на малка държава. На една малка, враждебно настроена държава. Тази информационна мрежа беше създадена да осигури на собственика й огромна власт. Сякаш живописното малко градче се управляваше от властната ръка на мегаломан, чиято главна мания беше да създаде зловещо кралство, откъдето да покорява евентуално огромни територии. Днес Муунлайт Къв, утре света.
— Какво, по дяволите, става тук? — запита се на глас Сам.
29.
Надеждно заключена в стаята си в Къв Лодж, готова да си ляга, облечена в бледожълти бермуди и бяла тениска с усмихнатия лик на Кърмит Жабока, Теса отпи от диетичната си кола и се помъчи да гледа повторението на предаването „Довечера“, обаче скучните разговори не успяха да я заинтригуват. Постни мисли към диетичната кола.
Бяха изминали час-два след бурните й преживелици във фоайетата и по стълбищата на мотела, беше се поуспокоила и се двоумеше дали преследването беше истинско, или само си беше въобразила. Беше разстроена от смъртта на Дженис, обзета от мисълта, че е било убийство, а не самоубийство. Още й се гадеше от сандвича със сирене, с който беше обядвала и който беше прекалено мазен.
Теса мислено пак се върна към онези тайнствени фигури, които я бяха изплашили. Възможно беше тревожните й мисли да бяха плод само на лошо храносмилане.
Докато траеше телевизионната програма, Теса стана от леглото, за да измие лицето и зъбите си. Изцеждаше пастата за зъби върху четката, когато усети, че някой пробва бравата на стаята й.
Малката тоалетна беше до самото антре. Погледна и видя, че кръглата брава се върти напред-назад и някой се опитва да отвори. Не си правеха труда да се прикриват. Бравата скърцаше и прещракваше, а вратата се тресеше.
Теса захвърли четката и се метна към телефона на нощната масичка.
Нямаше сигнал.
Натисна аварийните бутони, натисна „О“, за да извика оператора, но нищо не работеше. Телефонната централа на мотела не отговаряше. Телефонът мълчеше.
30.
Криси няколко пъти бързо се потулваше в канавката, докато приближаващият се камион или кола не отфучаваха. Една от колите беше полицейска, от Муунлайт Къв, тръгнала към града, и тя беше почти сигурна, че е същата, дошла до дома й. Наведе се във високата трева между стебла от отровна млечка, притисната към земята, докато габаритните светлини на черно-бялата кола не се превърнаха в малки червени точки, изгубвайки се зад завоя.