Следвайки фразата …"ОБАЖДАНЕ ДО…", се появи неговият домашен телефон, а след това името и адресът му в Шерман Оукс. Следваше:
РАЗГОВОР, ПОРЪЧАН ОТ САМЮЕЛ БУКЪР.
ЗАПЛАЩАНЕ: КРЕДИТНА КАРТА ВИД НА КАРТАТА: СЛУЖЕБНА
СЛУЖЕБЕН АДРЕС: ФБР, ВАШИНГТОН — КОЛУМБИЯ
Ще започнат проверки на мотели в цялата област, но тъй като в Муунлайт Къв имаше само един мотел, търсенето щеше да е кратко. Зачуди се дали би имал време да спринтира до „Къв Лодж“, за да вземе колата си и да отпътува до близкия град Абърдийн Уелс, откъдето да позвъни в бюрото в Сан Франциско от неконтролиран телефон. Знаеше вече достатъчно, за да се увери, че в този град ставаше нещо странно и има достатъчно основание за намеса на федералните власти и провеждане на задълбочено разследване.
Но още от следващите думи, появили се на екрана, стана ясно, че ако побегне към мотела за колата си, ще го хванат преди да може да излезе от града. И ако го пипнеха, просто щеше да увеличи статистиката на нещастните смъртни случаи в града с още един.
Знаеха домашния му адрес, така че Скот навярно също беше застрашен, не точно сега, там в Лос Анжелис, но може би утре.
ДИАЛОГ:
УОТКИНС: ШОЛНИК, ТУК ЛИ СИ?
ШОЛНИК: ДЪРЖА ВРЪЗКА.
УОТКИНС: ОПИТАЙ В „КЪВ ЛОДЖ“.
ШОЛНИК: ПОТЕГЛЯМ.
Ето, някакъв полицай Шолник беше тръгнал да проверява дали Сам е регистриран като гост в „Къв Лодж“. Прикритието, че е преуспял борсов агент от Лос Анжелис, както обясни на рецепцията, и че е тръгнал да търси удобно местенце, където да се установи след пенсия, беше разкрито.
УОТКИНС: ПЕТЕРСЪН?
ПЕТЕРСЪН: ТУК СЪМ.
Едва ли имаше нужда да изписват имената си. Връзката на всеки човек с главния компютър беше достатъчна, той го познаваше и името му автоматически се изписваше пред кратката информация, която съответното лице изписваше. Чиста работа, лесно и удобно.
УОТКИНС: ПОМОГНИ НА ШОЛНИК.
ПЕТЕРСЪН: ГОТОВО.
УОТКИНС: НЕ ГО УБИВАЙ, ДОКАТО НЕ ГО РАЗПИТАТЕ.
Из целия Муунлайт Къв полицаите общуваха чрез компютри в патрулните си коли, надалеч от обществените вълнови честоти, по които лесно можеха да бъдат чути. Макар Сам да ги подслушваше, без да подозират това, той съзнаваше, че е изправен срещу могъщ враг, всезнаещ като Бога.
УОТКИНС: ДАНБЕРИ?
ДАНБЕРИ: ТУК ЩАБЪТ.
УОТКИНС: БЛОКИРАЙ ОУШЪН АВЕНЮ ДО ЩАТСКАТА ГРАНИЦА.
ДАНБЕРИ: ГОТОВО.
ШЕДАК: КАКВО СТАВА С МОМИЧЕТО НА ФОСТЪРОВИ?
Сам се стресна при появата на името на Шедак. Импулсът сигурно е минал през домашния му компютър, задействал е слухов алармен сигнал и го е събудил.
УОТКИНС: ОЩЕ НЕ СМЕ Я ХВАНАЛИ.
ШЕДАК: НЕ ТРЯБВА ДА ПОЗВОЛИМ ДА СЕ СРЕЩНЕ С БУКЪР.
УОТКИНС: ГРАДЪТ ГЪМЖИ ОТ ПОЛИЦАИ. ЩЕ Я ХВАНАТ, ЩОМ СЕ ПОЯВИ.
ШЕДАК: ВИДЯЛА Е ПРЕКАЛЕНО МНОГО.
За Томас Шедак Сам беше чел в списания и вестници. Този човек беше някаква знаменитост, компютърен гений и малко чалнат на външен вид.
Още замаян от разобличителния диалог, който замесваше този прочут човек с подкупената полиция, Сам не обърна внимание на диалога между шефа Уоткинс и Данбери:
ДАНБЕРИ: ТУК ЩАБЪТ. БЛОКИРОВКА НА МАГИСТРАЛАТА ДО ЩАТСКАТА ГРАНИЦА. ГОТОВО.
Разбра, че полицай Данбери се намира в щаба, което означаваше в общинската сграда. Всеки момент щеше да се появи от задната врата и да се втурне към една от четирите патрулни коли на паркинга.
— По дяволите! — Сам сграбчи жиците и ги раздалечи. Моторът се изкашля и спря, видеоекранът потъмня.
Секунди по-късно Данбери наистина излезе от задната врата на общината и се затича към паркинга.
34.
Когато писъците утихнаха, Теса излезе от вцепенението си и отново се запъти към телефона. Той мълчеше.
Къде ли е Куин? Рецепцията на мотела затваряше в този час, но нали управителят живее в съседния апартамент. Би чул шума. Или пък самият той беше един от глутницата в коридора?
Бяха счупили вече една от вратите. Можеха да изкъртят и нейната.
Тя сграбчи един от столовете с прави облегалки, изтича към вратата и я залости.
Вече не си правеше илюзии, че я преследват само защото беше сестра на Дженис и защото беше решила да разкрие истината. Това беше изключено, тъй като „те“ нападаха останалите гости, които нямаха нищо общо с Дженис. Това беше глупаво. Не разбираше какво точно става, но по шумовете се досещаше, че е нещо ужасно. Сякаш убиец-психопат, не, няколко убийци-психопати трополяха навън, ако се съдеше по шума, който вдигаха. Някаква странна секта от религиозни маниаци се подвизаваше тук в мотела. Те вече бяха убили двама души, можеха да убият и нея, най-вероятно за удоволствие. Помисли, че живее в страшен, кошмарен сън.