Трепереше от студ под ярката светлина на луминесцентните лампи, вдишваше ароматите на перилните препарати и слабия мирис на цигарени угарки откъм двата пълни с пясък пепелника и се чудеше каква ще бъде следващата й стъпка. Не беше изгубила твърдостта си да отиде докрай при разследването на смъртта на Дженис, но вече губеше смелостта да играе на детектив съвсем сама. Беше й нужна помощ и сигурно можеше да я намери от областните или щатските власти.
Първото, което трябваше да направи, беше да се измъкне невредима от Муунлайт Къв.
Колата й се намираше в „Къв Лодж“, ала тя не искаше да се връща там. Онези… онези същества вероятно още бяха в мотела или го наблюдаваха от гъстите храсти и от вездесъщите сенки, неразделна част на града. Както Кармел в Калифорния, Муунлайт Къв беше град, застроен на планина и море. Теса обичаше Кармел, защото и природата и архитектурата сякаш бяха произведение на изкуството. Обаче Муунлайт Къв не се къпеше в артистични полусенки и не се радваше на изобилието на Кармел, по-скоро този град беше свалил цялата си лакировка, под която дебнеше нещо диво, примитивно. Всяка група дървета или тъмна улица, не излъчваха красота, а смърт и ужас. Муунлайт Къв би й се сторил по-атрактивен, ако улиците и алеите бяха осветени от толкова луминесцентни лампи, колкото имаше в пералнята.
Може полицията вече да се беше отзовала на виковете и писъците. Но Теса едва ли би се чувствала в безопасност просто заради полицаите. Това е част от проблема. Те ще настояват да разкаже за останалите гости на мотела. Ще узнаят, че Дженис й е сестра, въпреки че нямаше да признае, че е тук, за да разпитва за смъртта на сестра си. Те щяха да я подозират. Ако бяха съучастници в сделка за прикриване на истинското естество на смъртта на Дженис, сигурно нямаше да се поколебаят да се отнесат грубо с нея.
Налагаше се да изостави колата.
По дяволите, нямаше да напусне града тази вечер. Би могла дори да спре някой шофьор на черния път, без да попадне на моторизиран психопат. Но междувременно, докато стигне шосето, трябваше да върви през тъмна безлюдна местност, където рискът да се натъкне на онези тайнствени същества беше много голям.
Те я бяха гонили в осветено обществено място. Нямаше причина да вярва, че е в безопасност в пералнята, тъй както и посред гората. Когато тънкото було на цивилизацията падне и първобитният ужас избухне, човек няма да е в безопасност дори на стъпалата на черквата, както се беше уверила от преживяването си в Северна Ирландия.
Все пак ще предпочете светлината, ще избяга от тъмнината. Беше преминала невидимата стена между реалността, която добре познаваше, и другия свят на враждебността. Докато самата тя се намираше в Зоната на здрача, беше мъдро да потърси сигурността на светлината.
Това не й оставяше голям избор за действие, освен да остане в пералнята и да изчака утрото. През деня можеше да рискува едно дълго пътешествие до шосето.
Лицето й се отрази в стъклото на сушилнята. Някакво насекомо се блъскаше в пластмасовите капаци на луминесцентните лампи.
38.
Криси не можеше да влезе в Муунлайт Къв, както беше планът й, затова се отби на Холиуел Роуд и се върна обратно по пътя, по който беше дошла. Навлезе в гората, притичвайки предпазливо от дърво до дърво, като се стараеше да избегне шумоленето, което би довело тук пазачите, скрити около кръстовището.
След стотина-двеста метра, когато вече не можеха да я чуят или видят, тя забърза. След малко се озова пред една от къщите до черния път. Едноетажното ранчо, сгушено в дъното на голяма поляна, едва се виждаше зад боровете и елите, незабележимо на бледата лунна светлина. Прозорците не светеха.
Трябваше да размисли, но крайно време беше да се постопли. От все сърце се надяваше да няма кучета в двора на къщата. Побърза към гаража, без да стъпва на чакълестата алея, за да не вдига шум. Както очакваше, освен голямата гаражна врата, през която колите влизаха и излизаха, имаше малък страничен вход. Вратата му беше отключена. Влезе в гаража и затвори вратата.
Последните лъчи на избледняващата луна влизаха през остъклената врата и през двата високи тесни прозореца на западната стена, но светлината й не беше достатъчна.
Виждаше само блясъка на хромираните брони и на предните стъкла на две паркирани коли. Тя се промъкна към едната, простряла ръце като слепец пред себе си, от страх да не катурне нещо. Колата беше отключена. Бързо се вмъкна зад кормилото, като остави вратата отворена, за да използва лампата на купето. Помисли си, че тази светлина може да се забележи през прозорците на гаража, ако някой в къщата се събудеше и погледнеше навън, но се налагаше да рискува.