Нито една от героините на книгите, които четеше, не би се отдала на самосъжаление и Криси се засрами от потока сълзи. Но да плаче бе съвсем човешко. Навярно трябваше да плаче, за да си докаже, че не носи в себе си чудовищните семена, които бяха покълнали и пуснали филизи в нейните родители. Макар и да плачеше, тя си оставаше Криси. Плачът беше доказателство, че никой не беше откраднал душата й.
Най-сетне тя заспа.
43.
Сам беше забелязал друга телефонна будка до сервизен гараж на Юниън 76, една пресечка на север от Оушън Авеню. Гаражът не работеше. Прозорците бяха покрити с пласт прах. Небрежно изписан надпис „ПРОДАВА СЕ“ висеше на един от тях, сякаш собственикът въобще не се интересуваше дали мястото ще бъде продадено или не и беше оставил този надпис просто така. Мъртви листа и сухи борови иглички от околните дървета, подгонени от вятъра, се бяха накамарили около бензиновите колонки.
Телефонната будка се намираше до южната стена на сградата и се виждаше откъм улицата. Сам влезе през в кабината, но не я затвори, защото се боеше да не задейства автоматичното осветление и да привлече вниманието към себе си. Полицаите моментално щяха да дойдат, ако бяха наблизо.
Телефонът мълчеше. Пусна монета с надеждата, че ще задейства някакъв сигнал. Не получи линия.
Тресна вилката на слушалката. Монетата се върна.
Пробва отново, без резултат.
Сигурно бяха прекъснали телефона, когато гаражът на Юниън 76 беше престанал да работи.
Все пак се съмняваше, че полицаите, използвайки достъпа си до компютъра на телефонната компания, са прекъснали всички улични телефони в Муунлайт Къв. В момента, в който бяха разбрали, че таен федерален агент пребивава в града, са взели извънредни мерки да му попречат да се свърже с външния свят.
Разбира се, възможно беше да надценява техните способности. Длъжен беше да пробва някой друг телефон, преди въобще да се е отказал от връзка с бюрото.
По време на разходката си, на север от Оушън Авеню, беше минал край една обществена пералня. Беше забелязал телефон през витрината в края на редицата от сушилни апарати.
Напусна Юниън 76. Стараеше се да избягва уличните лампи. Използваше алеите, промъквайки се през смълчания град към мястото, където беше забелязал пералнята. Молеше се вятърът да стихне и мъглата да се задържи още малко.
На една пресечка от пералнята за малко да налети на полицай, шофиращ към центъра на града. Патрулният се приближаваше бавно, оглеждаше двете страни на улицата, Сам не успя да избегне силната светлина на уличната лампа, но за щастие полицаят гледаше на другата страна.
Сам отстъпи заднешком и се напъха във входа на триетажна сграда, където се помещаваха различни служби. Олющената табела отляво на вратата изброяваше — зъболекар, двама адвокати, доктор и пирографист. Ако патрулният завиеше на ъгъла и минеше край него, вероятно щеше да го забележи. Но ако колата продължеше направо към океана или завиеше надясно в западна посока, никой нямаше да го види.
Облегнат на заключената врата, скрит в сенките, доколкото беше възможно, Сам се замисли и забеляза, че дори в един и трийсет сутринта Муунлайт Къв беше странно притихнал и улиците бяха необикновено пусти. Дори и малките градове си имаха своите нощни птици, както и оживените градове. Би трябвало да види поне един-двама пешеходци, някоя кола или други признаци на живот освен полицейския патрул.
Черно-бялата кола зави надясно и изчезна.
Макар че опасността го беше отминала, Сам остана в тъмния вход. Представи си отново пътя, по който беше минал от „Къв Лодж“ до кметството, оттам до Юниън 76 и накрая до сегашното си местоположение. Не можеше да се сети за къща, в която свири музика, гърми телевизор или в която смехът на закъснели гуляйджии да подсказва, че има празненство. Не видя млади двойки да се целуват в паркирани коли. Малкото ресторанти и кръчми бяха затворени, киното не работеше и ако той и полицаите не бяха единствените движещи се фигури, то Муунлайт Къв би приличал на град-призрак. Всички гостни, спални и кухни в града биха могли да бъдат обитавани от сковани трупове или от роботи, представящи се за хора през деня, изключвани през нощта за пестене на енергия, когато не беше необходимо да се създава илюзия за наличието на живот.
Все по-загрижен от думата „промяна“ и свързването й с понятието, наричано от тях проект „Муунхок“, той излезе от входа, зави на ъгъла и се затича по ярко осветената улица към пералнята. Видя телефона още докато отваряше остъклената врата.