45.
Сам настоя да се преместят в дъното на помещението, за да не ги видят лесно от улицата. Теса още се страхуваше да седне до него. Той й обясни, че работи под прикритие, затова не носи карта на ФБР, но й показа други документи: шофьорска книжка, кредитни карти, пропуск за библиотека, видеоабонаментна карта, снимки на сина си и починалата съпруга, купон за безплатни вафли от всеки магазин на фирма „Фийлдс“, снимка на Голди Хоун, откъсната от списание. Дали вманиачен убиец ще мъкне със себе си купон за вафли? Теса започна да му разказва за клането в „Къв Лодж“, а той я разпитваше за подробности в най-дребни детайли. Поведението му я изпълни с доверие. Ако само се преструваше на агент, не би се старал до такава степен.
— Вие всъщност видяхте ли някой убит?
— Те бяха убити — настоя тя. — Не бихте се съмнявали, ако бяхте чули виковете им. Била съм сред тълпа от хора-чудовища в Северна Ирландия и гледах как бият хора до смърт. Друг път снимах документален очерк в стоманолеярно предприятие, когато се разля втечнен метал и заля лицата и телата на работниците. Бях при индианците мискито в Централна Америка, в джунглата, където ги бомбардираха с антихуманни бомби. Хората умираха от милиони малки стоманени частици, чувах виковете им. Зная как звучи викът на смъртта, но тези викове бяха от най-ужасните.
Той я гледа дълго. След това каза:
— Изглеждате измамно…
— Хубава? — довърши изречението му тя.
— Да.
— Което означава зелена, малка и наивна?
— Да.
— Това е проклятието ми.
— Не е ли предимство понякога?
— Вярно е — призна тя. — Знаете ли, мисля че сте надушили нещо. Какво става в този град?
— Нещо става с хората.
— Какво?
— Не зная. Първо, никой не ходи на кино. Театърът е затворен. Те не се интересуват от луксозни стоки, подаръци, тъй като тези магазини са затворени. Вече не пият шампанско. — Той леко се усмихна. — Баровете опустяват. Интересуват се само от ядене и убийства.
46.
Все още изправен пред един от прозорците в кулата, Том Шедак заговори:
— Е, Ломан, ето какво ще направим. Във фирмата „Ню Уейв“ почти всички са минали през Промяната. Ще ти дам сто души, за да увеличиш числеността на полицията. От този момент можеш да ги използваш в работата си по твой избор. При толкова много потенциални регресиращи сто на сто ще заловиш един от тях в момента на превръщането, а освен това шансовете да откриете Букър също са по-големи.
Хората от Новата раса нямаха нужда от сън. Помощник-шерифите можеха незабавно да встъпят в длъжност.
Шедак продължи:
— Те могат да патрулират по улиците пеша и с коли — съвсем незабележимо, без да привличат внимание. С такава помощ ще хванеш поне един от регресиралите, а може и всичките. Ако пипнем един от тях, ще имам възможност да го изследвам, ще мога да разработя тест — физически или физиологически, чрез който ще проверяваме за регресия хората от Новата раса.
— Мисля, че това не е моя работа.
— Но това е полицейска работа.
— Не, в никакъв случай!
— Същото, както когато гониш най-обикновен убиец — заяви Шедак с раздразнение. — Ще използваш същите средства.
— Но… сред хората, които ще ми дадете, може да има регресирали.
— Няма да има такива.
— Но… как можете да бъдете сигурен?
— Нали ти казах, че такива няма да има — отвърна остро Шедак, все още с лице към прозореца, вторачен в нощта и мъглата.
Двамата се умълчаха.
След това Шедак продължи:
— Трябва да вложиш всички сили, за да хванеш тези отклонени лица. Всичко, чуваш ли? Преди да превземем Муунлайт Къв, искам поне един от тях за изследване.
— Но аз си мислех… дали да не изоставим временно Промяната, докато не разберем какво става тук?
— Не, дявол го взел! — Шедак се извърна от прозореца и се облещи към полицейския шеф, който за негово удоволствие, трепна. — Тези регресирали са нищожен проблем, съвсем нищожен. Та ти нищо не знаеш за това! Не си ти този, който проектира Новата раса, Новия свят. А аз. Този сън беше мой, виденията се явиха на мен. Аз имах ума и смелостта да осъществя този сън. Това е само някаква аномалия, която не доказа нищо. Така че Промяната ще се направи според разписанията.
Уоткинс погледна към побелелите кокалчета на ръцете си.
Докато говореше, Шедак закрачи край кръглата стъклена стена.
— Вече притежаваме достатъчно дози, за да се справим с останалите граждани. Всъщност тази вечер сме подготвили, нова серия промени. Още стотици ще се преобразят до зори, а останалите до полунощ. Освен ако всички не бъдат с нас, винаги има опасност да ни разкрият, има риск някой да предупреди външния свят. Сега, когато проблемът с производството на биочипове остана зад нас, трябва бързо да завземем Муунлайт Къв, за да продължим по-нататък спокойни, че имаме сигурна база. Ясно ли е?