Уоткинс кимна.
Шедак тръгна към стола си и седна.
— Сега кажи за какво друго ми се обади преди малко, каква е тази работа с Валдоски?
— Отнася се за Еди Валдоски, осемгодишно момче — рече Уоткинс загледан в ръцете си, които несъзнателно извиваше, сякаш ги изстискваше, както се изстисква вода от мокра кърпа. — Бил е намерен мъртъв в осем и нещо. В една канавка на извънградското шосе. Изтезаван е… хапан, изкормен.
— Измислиш, че някой от регресиралите го е сторил?
— Съвсем сигурен съм.
— Кой е открил тялото?
— Родителите на Еди. Татко му. Момчето си е играло в двора, после… изчезнало към залез слънце. Започнали да го търсят, не могли да го намерят, изплашили се, извикаха ни, после продължили да търсят и докато пристигнем, открили тялото.
— Явно Валдоски не са променени?
— Не бяха променени, сега вече са.
Шедак въздъхна.
— Ако преминат през Промяната, няма да имаме проблеми с момчето.
Полицейският шеф вдигна глава и намери сили да погледне Шедак право в очите.
— Но момчето е мъртво — пресипнало каза той.
— Това, разбира се, е трагедия — отвърна Шедак. — Този елемент на регресия в Новата раса беше предвидим. Но в историята няма прогрес без жертви.
— Той беше добро момче — продължи полицаят. — Учих с баща му Джордж Валдоски. Кръстник съм на Еди.
Премервайки си думите, Шедак каза:
— Това е ужасно. Ние ще открием регресиралия, който го е извършил. Ще открием всички и ще ги елиминираме. Междувременно, за наше успокоение, ще си мислим за каузата, за която загина Еди.
Уоткинс удивено загледа Шедак.
— Кауза? Та какво знаеше Еди за голямата кауза? Той беше само на осем години!
— Въпреки това — натърти Шедак, — Еди е станал жертва на неочаквано регресиране на индивид от нашата програма. Това го прави част от този голям исторически експеримент.
Шедак знаеше, че Уоткинс е патриот, горд със страната си и предполагаше, че малко от старото сантиментално чувство още гори в този човек, дори след Промяната. Затова му каза:
— Чуй ме, Ломан. По време на Революцията, когато колониалните американци се биеха за свободата си, загинаха много невинни хора, жени и деца, не само войници, и тези хора също са загинали за каузата. Те са били мъченици не по-малко от войниците, загинали на бойното поле. Така става във всяка революция. Важното е, че тържествува истината и онези, които загиват, дават живота си за благородна кауза.
Уоткинс погледна настрани.
Шедак заобиколи ниската масичка и застана до полицая. Надвесен над него, сложи ръка на рамото му.
Уоткинс се сви от това докосване.
Шедак остави ръката си и заговори като евангелист. Речта му беше хладна евангелска проповед, без горещата религиозна страст, а ледена с логика и разумни доводи:
— Сега ти си един от Новата раса. Това означава не само, че си по-силен и по-бърз от обикновените хора, че си неуязвим за болести и че имаш възможност да се възстановяваш от всякакви рани. Това означава също, че мозъкът ти е по-ясен и работи по-рационално от този на Старомодните хора. Затова ако помислиш внимателно за смъртта на Еди и връзката на това с нашето „чудо“, ще се убедиш, че платената цена не е висока. Не се отнасяй емоционално към тази ситуация, Ломан, това не е характерно за Новата раса. Ние създаваме свят, който ще бъде по-ефикасен, по-подреден и по-стабилен, защото мъжете и жените ще имат контрол над емоциите си, ще гледат на събитията с прецизността на компютър. Погледни на смъртта на Еди Валдоски като на още една случка, в тази последователност от случаи, свързана с раждането на Новата раса. Сега имаш силата да преодоляваш емоционалните, човешки проблеми, а когато действително се откъснеш от тях, ще получиш мир и спокойствие за пръв път в живота си.
След малко Ломан Уоткинс вдигна глава, обърна се и погледна към Шедак.
— Наистина ли това ще ни даде мир?
— Да.
— Когато и последният се „промени“, ще има ли вече братство?
— Да.
— А спокойствие?