Вятърът беше разнесъл мъглата и видимостта беше добра, но свистящият вятър поглъщаше всички други звуци, които можеха да им помогнат, докато дебнеха Пайзър.
Пениуърт прилепна към стената на къщата, вляво от вратата, а Шолник застана отдясно. И двамата носеха полуавтоматични пушки, двадесети калибър.
Ломан пробва вратата. Беше отключена. Бутна я и тя се отвори.
Първо един след друг влязоха помощник-шерифите с наведени пушки, готови да стрелят, макар да им беше наредено да хванат Пайзър по възможност жив. Но никой нямаше намерение да рискува живота си, за да хване едно истинско чудовище за Шедак. Миг по-късно един от тях напипа електрически ключ.
Стиснал пушката си, Ломан ги последва в къщата. Празни тенджери, счупени чинии и мръсни найлонови торби за боклук бяха разпилени на пода, както и остатъци от макарони с доматен сос, черупки от яйца, трохи от кекс и други хранителни отпадъци. Един от четирите дървени стола от кухненската гарнитура беше катурнат, другият беше разбит на парчета.
Оттам сводест коридор водеше към трапезарията. Светлината, процеждаща се от кухнята, слабо осветяваше масата и столовете.
Вляво до хладилника имаше врата. Бари Шолник я отвори предпазливо. Откриха се стълби, водещи надолу. По стените имаше полици с консерви.
— Тук ще прегледаме по-късно — каза тихо Ломан, — след като претърсим къщата.
Шолник мигновено сграбчи столовете от кухненската гарнитура и залости вратата, така че да не бъдат нападнати в гръб откъм мазето, когато претърсваха другите стаи.
За миг всички се заслушаха, заковани на място.
Поривите на вятъра блъскаха къщата. Прозорците подрънкваха. Дървената постройка скърцаше и се тресеше, разхлабена керемида на покрива глухо потракваше.
Помощниците погледнаха Уоткинс за нареждания. Пениуърт беше само на двайсет и пет години, но изглеждаше на осемнайсет. Лицето му беше толкова младо и невинно, че повече приличаше на разпространител на религиозна литература, отколкото на полицай. Шолник беше с десет години по-възрастен и изглеждаше по-суров.
С жест Ломан ги подкани да вървят към трапезарията. Влязоха, като палеха лампите по пътя си. В трапезарията нямаше никой и те внимателно влязоха в гостната.
Пениуърт щракна ключа на стената и запали лампа от хром и бронз, един от малкото оцелели предмети. Възглавниците на дивана и креслата бяха скъсани, навсякъде бяха разпръснати парченца от шуплест пълнеж, които напомняха на отровни гъби. Книгите бяха смъкнати от полиците и раздрани на парчета. Една керамична лампа, няколко вази и стъкленият плот на малка маса също бяха разбити. Вратичките на шкафа, в който беше поставен телевизора, бяха откъртени, екранът на апарата бе разбит. Тук явно бяха действали сляпа ярост и дивашка сила.
В стаята вонеше на урина и на още нещо не толкова остро, но с непознат мирис. Това сигурно беше миризмата на съществото, причинило безпорядъка. Сред вонята се долавяше киселият мирис на пот и на нещо по-странно, нещо, което беше причина стомахът на Ломан да се свие от страх.
Друг коридор вляво водеше към спалните и баните. Ломан тръгна с насочено оръжие. Помощниците му го последваха. Отдясно имаше дрешник. Шолник застана пред него с наведена цев. Пениуърт се отстрани и отвори вратата. Там висяха само палта.
По-лесната част от претърсването приключи. Пред тях беше само тесният коридор с трите отворени врати на непроверените стаи. Тук имаха по-малко място за маневри и повече места, откъдето нападателят можеше да се появи.
В стряхата нощният вятър продължаваше да буйства. Свиреше във водосточната тръба като на флейта с ниски, тъжни тонове.
Ломан не беше от онези шефове, които рискуваха хората си, докато те самите се таяха в безопасност. Макар да считаше, че е изоставил гордостта и самоуважението си наред с останалите чувства на Старомодните хора, дългът все още беше част от него. Беше се превърнал в рефлекс и поведението на Ломан отпреди Промяната не беше много различно. Първи се вмъкна в коридора. Отляво имаше две врати и една отдясно. Той ловко се придвижи до втората врата отляво, която беше полуотворена, и я ритна. На светлината от коридора видя малка, празна тоалетна.
Пениуърт влезе в първата стая вляво. Бързо намери електрическия ключ още преди Ломан да прекрачи прага. Беше кабинет с бюро, работна маса, два стола, шкафове, висока библиотека, претъпкана с книги с ярки корици, два компютъра. Ломан влезе и насочи оръжието към шкафа, докато Пениуърт бавно разтваряше огледалните врати на шкафовете.