Пайзър спусна ръка към чатала си и се почеса леко, разсеяно. Отново погледна Ломан, след това нощта, напираща през прозореца.
— И аз се чувствам… — Шолник не довърши изречението си.
Пениуърт също не беше многословен.
— И ние… нали… и ние бихме могли…
Напрежението в гърдите на Ломан нарастваше. Гърлото му ставаше по-стегнато и той се потеше непрекъснато.
Пайзър издаде лек зовящ звук, някакво животинско предизвикателство към нощта, провъзгласяващо мощта си и животинската си хитрост. Скимтенето му би трябвало да възмути Ломан, ала то събуди в него необяснимо желание, същото, което го беше обзело пред къщата на Фостърови, когато чу трима регресирали да си подвикват в тъмнината.
Стиснал зъбите си с такава сила, че челюстта го заболя, Ломан се напрегна, за да устои на дяволското желание.
Пайзър нададе още един вик:
— Тичай на лов… свободен, свободен… ела с мен, ела, ела, нужда, нужда…
Ломан усети, че отпуска пушката. Мерникът се насочи към пода вместо към Пайзър.
— …тичай, на свобода… свобода…
Зад гърба си Ломан чу вик на облекчение.
Погледна и видя как Шолник сваля оръжието. Странни трансформации ставаха с лицето и ръцете на помощника му. Той свлече подплатеното си черно униформено яке, хвърли го и разтвори ризата си. Скулите на лицето и челюстите му се сгърчиха и се разтегнаха напред, челото му се дръпна назад и той се преобрази.
53.
Когато Хари Талбот престана да разказва за вампирите, Сам на свой ред погледна през телескопа. Той го обърна наляво, докато намери мястото до двора на „Калан“, където неотдавна „съществата“ се бяха събрали.
Не беше съвсем сигурен точно какво търси. Предполагаше, че „съществата“ няма да се върнат точно по това време само за да му позволят да ги разгледа. А в сенките и в изпотъпканата трева, в която само преди няколко часа се бяха въргаляли „те“, нямаше нищо, което да му подскаже как точно изглеждаха. Нито пък нещо за целите, преследвани от тях. Сигурно самият той искаше да свърже в представата си образа на маймуната-куче с вампир и да го направи по-осезаем, за да знае какво преследва.
Както и да е, Хари имаше и други истории освен тази. Както си седяха в тъмната стая и го слушаха, си представиха, че са се събрали да си разказват страшни случки около лагерен огън. Той обаче им разказа истинска случка за това, как е видял Денвър Симпсън, Док Фиц, Рийз Дорн и Паул Хоуторн да връзват Ела Симпсън и да я мъкнат нагоре към спалнята. Бяха приготвили огромна спринцовка със златиста течност, готова за инжектиране.
Насочил телескопа към мястото, определено от Хари, Сам успя да открие и разгледа добре къщата на Симпсънови от другата страна на „Конквистадор“, северно от католическото гробище. Беше глуха и тъмна.
С главата на кучето в скута си, Теса се обади от леглото:
— Всичко това трябва да се свърже — първо, нещастните смъртни случаи, онова, което онези хора са правили на Ела Симпсън и накрая тези… таласъми…
— Да, може да се върже — съгласи се Сам. — А възелът за разплитане е електронната фирма „Ню Уейв“.
Той им разказа какво беше открил, докато работеше с компютъра в патрулната кола зад общинската сграда.
— „Муунхок“? — озадачи се Теса. — Промени? В какво ще променят хората?
— Нямам представа.
— Нима в… подобни таласъми?
— Не, аз не виждам смисъла от това, а както разбирам, почти две хиляди души в този град са минали през тази процедура, каквато и да е тя, по дяволите. Ако наистина има толкова много от тези таласъми, описани от Хари, то градът ще гъмжи от тях като зоологическата градина в Зоната на здрача.
— Две хиляди — замисли се Хари. — Това е две трети от населението на града.
— А останалите ще минат през Промяната към полунощ — каза Сам. — След по-малко от двайсет и четири часа.
— Сигурно и аз съм включен в списъка — каза Хари.
— Да. Видях ви в списъците им. Вие сте определен за промяна в последния етап между шест тази вечер и полунощ. Така че имаме около четиринайсет и половина часа, преди да дойдат да ви търсят.
— Това е чудовищно — каза Теса.
— Да — съгласи се Сам. — Напълно.
— Не вярвам, че това е истина — каза Хари. — Но ако не е, то защо косите ми настръхват?
54.
— Шолник!
Като смъкваше ризата си, събуваше обувките и трескаво хвърляше всичко, което му пречеше, Бари Шолник не обърна внимание на Ломан.