Пениуърт кимна, стана и се запъти към вратата.
Шедак повтори:
— Какво става тук?
От другия край на стаята Уоткинс го подкани:
— Елате с мен.
Гласът му беше твърд и студен като лед, проникнат от гняв и страх едновременно, но видимо лишен от боязливия респект, с който той разговаряше с Шедак, откакто беше променен през август.
Недоволен от промяната в поведението на Уоткинс и доста обезпокоен, Шедак намръщен го последва по коридора.
Полицаят спря пред затворена врата и се обърна към Шедак:
— Вие ни казахте, че след инжектирането на тези… биочипове биологичната ни жизненост ще се увеличи.
— Всъщност, не употребяваш правилен израз. Това въобще не са чипове, а невероятно малки микросфери.
Независимо от регресията и от някои други проблеми, възникнали около проекта „Муунхок“, гордостта на Шедак от неговото откритие не беше намаляла. Всякакви недоразумения можеха да бъдат отстранени. Дребните пречки лесно щяха да се премахнат от системата. Той продължаваше да бъде геният на своето време. Не само беше уверен в това, беше непоколебимо сигурен, както беше сигурен откъде изгрява слънцето.
— Гений…
Обикновеният силиконов микрочип, причинил компютърната революция, беше голям колкото нокът и съдържаше милиони схеми, отпечатани чрез фотолитография. Най-малката схема върху чипа беше една стотна от ширината на човешки косъм. Откритията в литографията с Х-лъчи, чрез използването на огромни акселератори на частици, наречени синкротони, в края на краищата позволиха отпечатването на милиарди схеми върху един чип, с елементи, дребни колкото една хилядна от дебелината на човешки косъм. Намалените размери позволяваха увеличаване бързината на компютъра, подобрявайки функциите и качествата му.
Микросферите, разработени от „Ню Уейв“, бяха една четири хилядна от размерите на микрочип. Върху всеки чип бяха гравирани четвърт милион схеми. Това беше постигнато чрез прилагането на коренно нова форма на литография с Х-лъчи, което даде възможност да се гравират схеми върху учудващо малки повърхности, без да е необходимо тези повърхности да са неподвижни.
Промяната на старомодните хора в хора на Новата раса започна с инжектиране в кръвта. Те въздействаха, обаче самият материал беше биологически инертен, така че имунната система не се задействаше. Съществуваха различни видове микросфери. Някои бяха предназначени да променят сърцето, което означаваше, че минаваха през вените към сърцето и се установяваха там, закрепвайки се към стените на кръвоносните съдове, които обслужваха сърдечния мускул. Други сфери бяха предназначени за черния дроб и белите дробове, за бъбреците и т.н. Те се събираха накуп около тези места и бяха устроени по такъв начин, че когато се допираха, схемите им се свързваха.
Тези натрупвания, разпръснати из тялото, в крайна сметка осигуряваха около петдесет милиарда работещи схеми, които съдържаха потенциал за обработка на данните значително по-голям от най-големите суперкомпютри от осемдесетте години на века. В известен смисъл в човешкото тяло беше вкаран суперкомпютър чрез инжекция.
Муунлайт Къв и околните места непрестанно се обливаха от микровълнови излъчвания от предаватели, разположени върху главната сграда на „Ню Уейв“. Една част от тези мрежи включваше сигнал за полицейската компютърна система, а другата се използваше като енергия за микросферите във всеки от Новата раса.
Малък брой от сферите бяха изработени от различен материал и служеха като проводници и разпръскватели на енергия. Когато някой от старомодните хора си поставяше третата инжекция от микросфери, захранващите сфери веднага привличаха тези микровълнови трансмисии, като ги преобразяваха в електричество и ги разпръскваха из цялата мрежа. Количеството електроенергия, необходимо за задвижване на системата, беше изключително малко.
Други специализирани сфери от всяко натрупване бяха елементи на паметта. Някои от тях помнеха програмата, която задействаше системата, и при проникване на ток я включваха.
Шедак каза на Уоткинс:
— Още преди много време се убедих, че основният проблем при човешкото нисше съзнание е неговата крайно емоционална природа. Аз ви освободих от този товар. По такъв начин станахте не само умствено, но и физически по-здрави.
— Но как? Аз почти нищо не знам. До какво води програмата?
— Ти вече си кибернетичен организъм, отчасти човек, отчасти машина, но не разбираш това, Ломан. Говориш по телефона, но не знаеш как се прави този апарат. Не знаеш как работи компютъра, но си играеш с него. Така че не е нужно да знаеш как функционира компютърът в теб, той и без това ще си работи.