Очите на Уоткинс помръкнаха от страх.
— Аз ли го използвам… или… или той ме използва?
— Не, разбира се, той не те използва.
— Разбира се, но…
Шедак се зачуди какво се беше случило тук тази вечер, че Уоткинс е толкова разстроен. Повече от всякога любопитстваше да види какво има в стаята зад този праг, пред който спряха. Обаче остро съзнаваше, че Уоткинс беше в опасно възбудено състояние и беше необходимо, макар да му беше унизително да разговаря с него с по-мек тон.
— Ломан, сборът от микросфери в тебе не представлява оформено съзнание. Той само ти служи, твой слуга е. Освобождава те от токсични емоции. Силните емоции като омраза, любов, завист, пълният списък от човешки чувства, които системно разстройват биологичните функции на човешкото тяло, са отстранени. Научни медицински работници са доказали, че различните емоции водят до образуването на различни вещества в мозъка и че тези химически съединения на свой ред принуждават органите и тъканите на тялото да намалят или прекратят функциите си. — Шедак беше убеден, че човек, чието тяло се управлява от емоциите му, не може да бъде напълно здрав или психически уравновесен.
Компютърът-микросфера, внедрен в хората от Новата раса, управляваше всеки орган в тялото му. Когато установи производство на различни аминокиселини и други химически вещества, произведени след силни емоции, използва електрически сигнал и заповядва на мозъка да ги ограничи, като по този начин елиминира физическите последствия от дадена емоция, ако не самата нея. В същото време компютърът-микросфера стимулира едновременно производството на други вещества, които лекуват не само причините, но и дефектите, причинени от емоциите.
— Освободил съм ви от всички други емоции, без страха — продължи Шедак, — който е необходим за самосъхранение. Сега, когато химията в тялото ти не търпи бурни промени, ще мислиш много по-добре.
— Досега не съм забелязал да съм станал гений.
— Е, още не си доловил остротата на ума си, но с времето и това ще стане.
— Кога?
— Когато тялото ти напълно се изчисти от емоционалната мръсотия, натрупана в него през живота ти. Междувременно този компютър вътре — той леко почука гърдите на Уоткинс — е програмиран да използва комплексен електрически стимул, който ще накара тялото да произвежда изцяло нови аминокиселини, предпазващи кръвта от съсирване. Те ще изтребват раковите клетки в момента, в който се появят, и ще извършват десетки други дейности, които ще те поддържат поздрав от обикновения човек и без съмнение, ще удължат живота ти.
Шедак знаеше, че оздравителният процес при Новата раса ще бъде ускорен. Въпреки това беше изненадан от фантастичната скорост, с която раните им се затваряха. Той все още не можеше да разбере по какъв начин така бързо се формираха новите тъкани и текущата му работа върху „Муунхок“ целеше да обясни именно това явление. Това оздравяване не се осъществяваше без цена, тъй като обмяната на веществата фантастично се ускоряваше, натрупаната тлъстина в тялото гореше бясно, за да може да затвори раната за секунди или минути, в резултат на което излекуваният човек олекваше с килограми, окъпан от пот, и животински огладняваше.
Уоткинс се намръщи и прокара трепереща ръка по мокрото си чело.
— Това и аз го виждам, заздравяването на раните, обаче откъде получаваме способността така коренно да се изменяме, да търсим друг биологичен вид? Нали и кофи да погълнем от тези биологични химикали, те не са проектирани да разкъсват телата ни и да ги реконструират за минута-две. Как става това?
Шедак за момент срещна погледа на другия човек, извърна очи, покашля се и отговори:
— Виж какво, всичко това мога да ти обясня по-късно. Точно сега искам да видя Пайзър. Надявам се, че сте го хванали, без да му навредите.
Когато Шедак направи крачка към вратата, за да я отвори, Уоткинс сграбчи китката му и я стисна силно. Шедак беше потресен. Той не разрешаваше да го докосват.
— Пусни ми ръката.
— Как така тялото приема друг вид толкова бързо?
— Казах ти, това ще обсъдим по-късно.
— Сега! — Решителността на Уоткинс набразди лицето му. — Сега, защото ме е обхванал такъв страх, че не мисля ясно. Когато страхът ми е на това ниво, все едно не живея, Шедак. Я ме погледни. Треса се. Чувствам се така, сякаш ще се разпадна на части, на милион парчета. Ти нямаш понятие какво стана тук тази вечер, инак би се чувствал като мен. Кажи ми. Трябва да знам. Защо телата ни се променят така внезапно?