— Не — сряза го Шедак. — Подсъзнателно си искал да се промениш, Ломан, защото говореше колко привлекателно е да регресираш. Устоял си на мощта на разума над тялото, защото си решил, че тази метаморфоза ще бъде неприятна за теб. Ако някой път загубиш страха си от нея или алтернативният вид ти се понрави повече… тогава психическият ти баланс ще се наруши и ти ще се трансформираш, но това няма да бъде в резултат на външна сила. Ще бъде дело на твоя мозък.
— Тогава защо Пайзър не успя да се върне?
— Както ти се досети и както аз споменах, може да не е искал!
— Той беше впримчен.
— Единствено от неговото собствено желание.
Уоткинс погледна към раздутото тяло на регресиралия.
— Какво направи с нас, Шедак?
— Пак ли трябва да повтарям?
— Какво направи с нас?
— Дадох ви голям подарък!
— Да нямаме други чувства, само страх!
— Точно това освобождава ума ти и ти дава сили да контролираш своя вид — развълнувано произнесе Шедак. — Но не разбирам, защо всички регресирали избират връщане в минали видове. Сигурен съм, че вие притежавате способността да минете през еволюция, не регресия, и да се възвисите от обикновени хора към по-чисти видове. Дори може би вие притежавате силата да се превърнете в самото съзнание, да се превърнете в интелект без физическа форма. Защо ли всичките тези от Новата раса избират регресията?
Уоткинс вдигна глава. Очите му имаха мъртвешки израз, сякаш попиваха смъртта от проснатото тяло.
— От каква полза ще ми бъде божествената сила, щом няма да мога да изпитам обикновените човешки удоволствия?
— Но ти ще можеш да правиш и да опиташ от всичко — каза отегчено Шедак.
— Но не и любов.
— Какво?
— Нито любов, нито омраза, нито радост, само страх.
— Но ти нямаш нужда от тези чувства. Точно това те освобождава.
— Ти не си глупав — каза Уоткинс, — но сигурно не ме разбираш, защото си психически… изкривен, отклонен…
— Нямаш право да разговаряш с мен така…
— Опитвам се да ти обясня защо всички те избират прачовешкия, а не суперчовешкия еволюирал вид. Това е, защото за едно мислещо същество с висок интелект не може да има удоволствие, лишено от емоции. Ако се отнемат емоциите на хората, отнемат се и техните удоволствия и те търсят алтернативен вид, в който сложните чувства и удоволствията нямат взаимна връзка — това е вида на примитивния звяр.
— Бабини деветини. Ти си…
Уоткинс отново го прекъсна, този път остро:
— Я ме чуй, за Бога! Ако помня добре, дори Моро е изслушвал своите създания!
Сега лицето му беше силно зачервено, бледността беше изчезнала. Очите му бяха изгубили мъртвешкия си израз, в тях сега светеше нещо диво. Той стоеше само на една-две стъпки от Шедак и сякаш висеше над него, макар да беше по-ниският от двамата. Изглеждаше изплашен, изпълнен със страх и много опасен. Той каза:
— Например секса — основното удоволствие на човека. За да го задоволява напълно, трябва да е придружен от любов или поне взаимна симпатия. Дори и за един психически болен човек сексът също е удоволствие, стига да е свързан с омраза, гордост или превъзходство. Дори отрицателните емоции при ненормален човек могат да направят от акта удоволствие, но ако отсъства всякаква емоция, всичко това е глупаво, безцелно. Само инстинкт за съвкупление на някакво животно, само ритмичната функция на машина!
Светкавица подпали тъмнината и освети за малко прозорците на стаята. Последва силен гръм, който сякаш раздруса къщата. Небесният огън за миг погълна меката светлина на единствената лампа, осветяваща стаята.
На тази особена светлина Шедак си помисли, че нещо става с лицето на Ломан Уоткинс… Стори му се, че чертите му се изместиха. Но когато светкавицата угасна, Уоткинс си изглеждаше същият, така че Шедак се успокои и отдаде заблудата си на въображението си.
Уоткинс продължи да говори с огромно въодушевление, със страст, породена от голия страх.
— И това не се отнася единствено до секса. Същото важи и за останалите физиологични удоволствия. Например яденето. Вярно, все още парчето шоколад има вкус, когато го ям. Но получавам само частичка удоволствие от него, сега след като съм променен. Нима не забеляза това?