Смъртните също не избегнали възмездието, задето приели дара на Прометей. Зевс им изпратил Пандора, първата жена на земята, която носела една кутия. Когато отворила кутията, от нея мигновено излетели всякакви злини, които никога вече нямало да бъдат усмирени.
iii Между 1979 и 1989 г. населението на Киев се увеличава от около 2,2 милиона на 2,6 милиона.
iv Обичайна съветска практика е да се назначават лоялни членове на партията на ръководни технически позиции, а техни съветници да бъдат специалисти в съответната област.
v През 1967 г. цялата прогнозна цена на строителството на Чернобил била 389,68 милиона рубли.
vi Ударници били наричани тези съветски работници, които редовно преизпълвали планираните норми и участвали в съветските трудови съревнования. Към 1971 г. имало 17,9 млн. ударници в СССР: Lewis Siegelbaum, „Shock Workers;“ Seventeen Moments in Soviet History, http://soviethistory.msu.edu/1929-2/shock-workers/.
vii Според съветски историци реално изразходваният годишен бюджет на СССР за войски и оръжия през 1972 г. е възлизал между 236 и 300 милиарда рубли, а към 1989 г. е бил почти половината от държавния бюджет.
viii Тези строителни цели били определени от ръководителите на украинската комунистическа партия за периода 1972–1974 г.
ix Съветникът на Брюханов Артем Григорианц бил директор на Дирекцията за атомна енергия в Министерството на енергетиката (Главатомэнерго) и е бил натоварен със задачата да наблюдава строителството на Чернобил, както и да следи за изпълнението на сроковете.
x През 1970 г. броят на партийните членове e приблизително 13,4 милиона.
xi В магазин „Радуга“ се продавало всичко – от мебели до детски играчки.
xii Партията дала медали на седем чернобилски инженери, които участвали в пуска на Блок 4 през декември 1983 г.
xiii По времето на аварията централата е била наблюдавана от 91 агенти на КГБ, 8 резиденти и 112 „упълномощени“ според Володимир Вятрович, директор на украинския Институт за националната памет (лекция в Киев, 28 април 2016 www.youtube.com/watch?v=HJpQ4SWxHKU).
2.
Алфа, бета и гама
Почти всичко във вселената е направено от атоми, от частици звезден прах, които изграждат материята. Атомите се състоят почти изцяло от празно пространство и са един милион пъти по-малки от дебелината на човешки косъм. В центъра на всеки атом обаче се намира ядро с невъобразима плътност – все едно шест милиарда коли са смачкани и натъпкани в малък куфар – и пълно с латентна енергия.1 Ядрото, съставено от протони и неутрони, е обикаляно от облак от електрони и свързано от така нареченото от физиците „силно взаимодействие“.2
Силното ядрено взаимодействие, подобно на гравитацията, е една от четирите основни сили, които поддържат вселената. Някога учените са смятали, че поради огромната му сила атомите са неделими и неразрушими. Те също така вярвали, че „нито масата, нито енергията могат да бъдат създадени или унищожени“3. През 1905 г. Алберт Айнщайн преобръща с главата надолу всички тези идеи.4 Той изказва предположението, че ако по някакъв начин атомите могат да се разцепят, процесът може да превърне мъничката им маса в огромно отделяне на енергия. Айнщайн дефинира теорията си с едно уравнение: отделената енергия е равна на количеството изгубена маса, умножена по скоростта на светлината на квадрат: Е=mc2.
През 1938 г. в Германия екип от трима учени открива, че когато атомите на тежкия метал уран се бомбардират с неутрони, техните ядра могат да се разбият и да отделят ядрена енергия. Когато ядрата се разцепят, неутроните им се разлетяват с голяма скорост и се блъскат в други атоми, които се намират близо до тях, като причиняват разцепване и на техните ядра, а от това се освобождава още повече енергия. Ако достатъчен брой уранови атоми се съберат в правилна конфигурация и образуват критична маса, процесът може да се самоподдържа, като неутроните на един атом ще разбият неутроните на друг и така повече неутрони ще се сблъскат с други ядра. При критично развитие на процеса ще се получи верижна реакция на делящи се атоми – т.нар. ядрено делене, и това ще освободи невъобразими количества енергия.
В 8:16 ч. на 6 август термоядрена бомба, съдържаща 64 кг уран, е детонирана на 580 м над японския град Хирошима и уравнението на Айнщайн се оказва безпощадно точно.5 Самата бомба е изключително неефективна – само един килограм уран претърпява делене и само 700 мг маса – с тегло на пеперуда – се превръща в енергия.6 Това обаче е достатъчно, за да се заличи един цял град за част от секундата. Мигновено или непосредствено след това загиват около 78 000 души – изпарени, смачкани или изгорени в огнената буря, последвала след ударната вълна.7 Към края на годината още 25 000 мъже, жени и деца се разболяват и умират от радиацията, с която са били облъчени след първата бомбардировка с атомна бомба в света.