Но експлозията била станала в подземно хранилище за отпадъци96, пълно със силно радиоактивни остатъчни продукти от преработката на плутония. Взривът, който възникнал спонтанно, след като системите за охлаждане и контрол на температурата отказали, изстрелял 160-тонния бетонен капак на контейнера на 20 м във въздуха, избил прозорците на близките затворнически бараки, откъснал металните врати от оградата и изхвърлил стълб прах и дим на един километър нагоре във въздуха. След няколко часа облак от сива радиоактивна пепел и отломки, дебели няколко сантиметра, посипал промишлената зона. Войниците, които работели там, скоро били приети в болница, като повръщали и кървели.
Нямало план за действие при ядрени аварии. Отначало никой не подозирал, че става дума именно за това. Минали часове, докато намерили директорите на централата, които били в командировка и в момента гледали цирково представление в Москва. Дотогава обаче силно радиоактивното замърсяване – 2 милиона кюри – вече започнало да се разпространява и образувало смъртоносна следа, широка 6 км и дълга почти 50 км. На следващия ден в околните села завалял слаб дъжд и гъст черен сняг.97 Била необходима цяла година, за да се разчисти вътрешността на забранената зона.98 Така нареченото „ликвидиране“ на последиците от експлозията започнало с помощта на войници, които разравяли отровените площи с лопати и хвърляли отломките на контейнера за складиране на отпадъци в близкото блато. Ръководителите на Озерск, които очевидно се страхували от масова паника повече, отколкото от радиационната заплаха, се опитали да потулят новината за случилото се. Когато обаче слуховете плъзнали сред младите инженери и техници, почти 3000 работници напуснали града, предпочитайки да си опитат късмета другаде по „широкия свят“, както казвали, извън телените мрежи, ограждащи периметъра, вместо да останат в удобните си, но замърсени домове.
В далечните села извън огражденията на боси жени и деца било наредено да изровят своите картофи и цвекло, но после да ги изхвърлят в канавките, изкопани от булдозери под надзора на мъже с противогази и облечени в защитни костюми.99 Войници избутвали кравите на селяните в открити ями и после ги застрелвали. В продължение на две години 10 000 души били евакуирани. Цели селища били сринати със земята. Двайсет и три села били изтрити от картата, а почти половин милион души били облъчени с опасни нива радиация.xxix
Слуховете за случилото се в „Маяк“ достигнали до Запада, но Челябинск-40 бил един от най-строго охраняваните военни обекти в СССР. Съветското правителство отказало да признае самото му съществуване, камо ли, че нещо се е случило там. ЦРУ изпратило шпионски самолети Ю-2 на голяма височина, за да фотографират мястото. По време на втората мисия, през май 1960 г., самолетът на Франсис Гари Пауърс бил свален от съветска ракета земя-въздух СА-2 и това се превърнало в едно от определящите събития през Студената война.100 Макар че минали десетилетия, преди истината най-после да излезе наяве, катастрофата в „Маяк“ останала за много години като най-тежката ядрена авария в историята на човечеството.
xiv Сградата на Конгреса на САЩ в столицата Вашингтон. – Б.пр.
xv Оценката на Далиан за дозата за цялото тяло е била 5000 минисиверта, равни на 510 рема.
xvi Колегата на Далиан в Лос Аламос Джоан Хинтън си спомня как го закарала в болницата, след като той излязъл от сградата, а тя в това време случайно спряла с колата си до него.
xvii Американският предшественик на съветската бомба, устройството, което било детонирано в пустинята Хорнада дел Муерто в Ню Мексико през 1945 г., било наричано от неговите конструктори „Джаджата“.
xviii Въпреки че производственият реактор първоначално е имал хоризонтален дизайн, подобно на реакторите в Ханфърд, в края на краищата е бил конструиран по вертикален дизайн от съветския инженер Николай Долежал.
xix Народен комисариат по вътрешните работи (Народный комиссариат внутренних дел) – Б.пр.
xx Великата отечествена война е войната на СССР срещу нацистка Германия, която започва с нападението над Съветския съюз през юни 1941 г.
xxi Наричани също регулиращи пръти. – Б.р.
xxii Първият реактор в Обединеното кралство е бил GLEEP (графитен нискоенергиен експериментален реактор). Той бил пуснат в експлоатация в Харуел, Оксфордшър, през 1947 г. Първият експериментален кипящ реактор в САЩ бил създаден в Националната лаборатория „Аргон“ през 1956 г.