В технически ориентирания свят на Атомград нямаше голяма нужда от знанията на дипломиран филолог и затова Наталия започна работа като учителка. Училище №4 беше огромно, с повече от 2000 деца. Наталия преподаваше руски език и литература и беше класен ръководител на един четвърти клас. Тя често се чудеше защо трябва да прекарва времето си, грижейки се за чужди деца, докато собственият ѝ син се търкаля в бебешка люлка. Към пролетта на 1986 г. Александър беше повишен от оператор на циркулационни помпи на старши инженер-механик в отделението на реактор №4. В края на март го извикаха в припятския партиен комитет и му предложиха длъжността първи секретар на градския комитет на Комсомола. За разлика от нещатната му работа в организацията на централата, това беше щатна политическа длъжност и означаваше, че трябва да напусне работата в Блок 4, която толкова много обичаше. Ювченко отказа, те настояваха, но той пак отказа, като този път цитира Енгелс. Разрешиха му да си отиде вкъщи, но Александър добре знаеше, че не може безкрайно да казва „не“. Никой не можеше да откаже на молба от Партията. В същото време, с две заплати и собствено жилище, семейство Ювченко имаше всичко необходимо. Започнаха да мислят и за второ дете.
И все пак, без близки роднини да помагат, животът не беше лесен.10 През втората половина на април същата година Кирил се разболя сериозно от настинка. Отначало Наталия взе отпуск, за да се грижи за него. Болестта не минаваше обаче и когато тя трябваше да се върне в училище, съпрузите започнаха да се редуват при детето. Когато Александър беше нощна смяна в централата, му се падаше да се грижи за момчето през деня. Следобеда на 25 април Наталия се върна от работа и погледна през прозореца: долу на улицата съпругът ѝ возеше Кирил на рамката на велосипеда си. Предишната нощ Александър беше работил от полунощ до 8 часа сутринта и след това беше прекарал целия ден със сина им, без да спи. Само след няколко часа трябваше отново да се върне в централата, за да поеме друга смяна. Наталия осъзна колко е изтощен и тази мисъл я притесни. Макар че навън слънцето светеше ярко и отдолу се носеха възбудените викове на сина ѝ, през нея премина сянка на тревога. След вечеря Наталия сложи Кирил в леглото и седна пред телевизора, за да изгледа кулминационния епизод от съветската адаптация на сериала по бестселъра на Ъруин Шоу „Богат, беден“.11 Обикновено Александър тръгваше за нощната смяна около 22:30 ч., но този път изглеждаше неспокоен и се подготвяше за работа със странна педантичност.12 Прекара почти час под душа в банята. После си облече хубави нови дрехи – спортни панталони и анорак финландско производство, на който всеки щеше да завиди, – сякаш отиваше на някакво събиране, а не в електроцентралата. Сипа си кафе, сам в кухнята. Но му беше нужна компания и помоли Наталия да седне при него.
Тя се отказа от телевизора и двамата прекараха следващите минути в най-обикновен разговор.13 Накрая стана време той да тръгва.
На няколкостотин метра от дома на Ювченкови, в апартамента си срещу големия плувен басейн на ул. „Спортивная“, Саша Корол четеше на канапето, когато с бавна походка влезе приятелят му Леонид Топтунов.14 Двамата ядрени инженери бяха близки приятели вече почти десет години, още от началото на следването им в Московския инженерно-физичен институт (МИФИ) в атомния град Обнинск. Сега живееха един над друг в един блок, в почти еднакви едностайни апартаменти, които се заемаха от лекари, учители и други неженени млади ядрени инженери. Двамата мъже имаха ключове от жилищата си и можеха да си влизат, когато поискат.
Корол беше син на учител по физика, а Топтунов беше единствено дете на старши армейски офицер, прикрепен към руската космическа програма, така че и двамата носеха науката в кръвта си. Бяха се родили в свят, когато през 50-те и началото на 60-те години изумителните постижения на съветските инженери редовно компрометираха Запада. Бащата на Топтунов работеше в сърцето на забуления свят на съветската секретна технология и отговаряше за строежа на ракетни съоръжения в космодрума Байконур в Казахстан – мястото, където през 1957 г. беше изненадващо изстрелян „Спутник“, който за пръв път разклати самодоволната вяра на Съединените щати в техническото им превъзходство над една империя от непохватни селяни, които отглеждат картофи.
Топтунов се беше родил три години по-късно в секретния космически град Ленинск на място, откъдето се виждаше космодрумът Байконур.15 Той израсна в обкръжението на една дълбоко почитана група мъже и жени, които щяха да изведат човечеството в орбита. Те бяха идоли не само за децата, които живееха около космодрума, но и за всички съветски граждани в цялата страна. Бащата на Топтунов обичаше да се хвали, че Юрий Гагарин, който скоро щеше да стане най-известният човек на Земята, понякога е наглеждал бебето Леонид в отсъствие на родителите му.16 Когато една ранна утрин през април 1961 г. масивният кораб „Восток 1“ на Гагарин гръмовно излетя от космодрума, Топтунов, тогава едва на седем месеца, видя как огнената диря от двигателя на ракетата изчезна в стратосферата и съветският пилот стана първият човек, полетял в Космоса.