Като всички нови инженери те трябваше да започнат от най-ниското ниво, като вършат най-проста работа, далеч неотговаряща на квалификацията им – обикаляха централата с масльонки, опипваха машините за прегрети лагери, обираха разлети течности и по този начин се запознаваха с практическите подробности, с устройството на централата и оборудването ѝ.27 Младите специалисти бързо осъзнаха, че едно е да разбереш как по принцип работи реакторът, а съвсем друго – да видиш как това става на практика. Когато работните им смени свършваха, те оставаха в централата с часове и работеха извънредно, за да проследят на ръка пътя на кабелите и гигантските пароотвеждащи тръби, и да намерят пипнешком огромните шибърни вентили, следвайки връзките от стая в стая и от етаж на етаж. Беше честа практика стажантите да се връщат в централата по всяко време на деня, за да наблюдават рутинните дейности и специалните тестове с надеждата да получат допълнително знание, което да им даде възможност по-бързо да напреднат.
През лятото и есента на 1983 г. реактор №4 беше в етапа на окончателно монтиране и на новите стажанти беше поверен качественият контрол.28 Докато гигантският бетонен цилиндър, където трябваше да се помещава „активната зона на реактора“, бавно се пълнеше с хиляди тонове правоъгълни графитни блокове, които щяха да регулират деленето на ядрата, Топтунов, Корол и другите стажант-оператори се катереха отвътре, за да проверят как върви монтирането. Те сравняваха работата на монтажните екипи с чертежите на проектантите и търсеха течове и пукнатини в реактора. Следяха заваряването на една истинска джунгла от тънки водопроводни тръби от лъскава неръждаема стомана, в които охлаждащата вода щеше да циркулира през активната зона. Накрая, когато цилиндърът се напълни и тръбната инсталация беше завършена, младежите гледаха как запечатват реактора, как го зареждат с гориво и как на 13 декември 1983 г. за пръв път той достигна критичност.
От работа не оставаше много време за хобита, но Топтунов успя някак си да ги вмъкне в ежедневието си. Когато той и Корол пристигнаха за пръв път в Припят, Топтунов организира спортен салон на долния етаж на общежитията, където живееха – монтира шведски стени за всички, а по-късно направи и група, в която обучаваше гимназисти от града по математика и физика.29 Имаше приятелка, която работеше като медицинска сестра в припятската болница, в санитарно-медицинския център №126. Освен това беше и страстен рибар. Мрежата от изкуствени канали и огромният резервоар за охлаждане около централата бяха пълни с риба, която се развиваше прекрасно във водата. След като преминеше през реакторите като охладител, тази вода, все още радиоактивна, но приятно топла, се отвеждаше в реката.xxxiv30
След завършването на стажа си, помагайки за изграждането на реактора, който един ден щеше да управлява, Топтунов много се доближи до квалификацията на старши инженер по управлението на реактора. Това може би беше най-отговорната длъжност в цялата централа, тъй като този мъж (дори в номинално равноправния Съветски съюз длъжността винаги се заемаше от мъж) управляваше огромната енергия на реактора през всяка една минута от осемчасовата си смяна. Работата изискваше солидни познания и голям практически опит. Операторите говореха със свой собствен кодиран език, изпъстрен с акроними и непроизносими съкращения, които създадоха нов и трудноразбираем речник: ЗГИС, МОФТО, БШЧ, СИУР, СИУТ, СИУБ.31 Трябваше да се изучават камари ръководства и разпоредби, а след това да се полагат серия изпити в Отдела за ядрена безопасност към централата.32 Имаше също медицински прегледи и проверки за благонадеждност, провеждани от КГБ. След един от тези изпити по безопасност Топтунов седна с Корол и му описа едно странно явление, подробно разгледано в документацията на РБМК реактора, което показваше, че контролните пръти могат при определени обстоятелства да ускорят реактивността, вместо да я забавят.33
Едва след като Топтунов премина цялото това обучение и практика, му разрешиха да застане зад един истински старши инженер по управление на реактора при панела в контролната зала и да наблюдава как се извършват различните дейности.34 Накрая му позволиха под строг надзор да започне сам да натиска бутоните и да върти превключвателите на таблото.