– Майор Телятников ще се върне от отпуск в понеделник – каза той на Правик. – Нека той да ти разреши.47
Хмел се прибра вкъщи да си почине и да се приготви за работа в събота. Правик пак пое командването на непокорната Трета команда.
Когато се върна в Припят, Пьотр реши да се възползва от неочакваната свободна нощ и отиде с трима колеги офицери от пожарната служба на вечеря в ресторант в новия търговски център в града. Въпреки продължаващата кампания на генералния секретар на КПСС Горбачов срещу алкохола те безпроблемно се сдобиха с бутилка водка. По-късно минаха на „Советское шампанское“ – евтино, масово произвеждано „народно шампанско“, първоначално създадено по заповед на Сталин.48 Около 11 ч. се преместиха в едностайния апартамент на Хмел в старите ниски блокове срещу припятската пожарна.49 Поканиха няколко девойки да поддържат атмосферата на сбирката. Гостите на Хмел се разотидоха доста късно след полунощ, а на кухненската маса остана малко шоколад и половин неизпита бутилка съветско шампанско.
Уморен и пиян, Хмел си взе душ и се приготви за лягане.
В централата старши инженер-механик Александър Ювченко беше вече на поста си в едно голямо пространство без прозорци на кота +12,5 в мецанина между залите на реакторите в Блок 3 и Блок 4.50 Там имаше бюро за книжата му и метално кошче с оборудване и материали. Макар че не беше спал 24 часа, той все пак очакваше една спокойна нощ. По-рано през деня реакторът трябваше да бъде изключен за планов ремонт след провеждане на серия от много закъснели тестове на турбините. Когато дойде на работа, той разбра, че всичко в Блок 4 ще бъде изключено. Единственото нещо, което трябваше да правят през тази нощна смяна, беше да наблюдават охлаждането на реактора – съвсем лесна работа.
Но долу в контролната зала имаше промяна в плановете. Тестовете се провеждаха с дванайсет часа закъснение и едва сега стартираха наистина. Нетърпението на заместник главния инженер растеше. Растяха и разногласията заради обезпокоителните данни, които пристигаха от реактор №4.
xxx По-малкият брат на Александър избрал гребането и представял СССР по време на Олимпийските игри в Сеул през 1988 г. Наталия Донец и сътр., 25 години Национален олимпийски и спортен комитет в република Молдова.
xxxi Архитектурен стил от 50-те години на ХХ в., характеризиращ се с масивни, монолитни бетонни конструкции с геометрична форма. – Б.пр.
xxxii Университетът бил първоначално основан като Московски инженерен институт за муниции през 1942 г., но след войната се преориентирал към ядрена физика с подкрепата на Курчатов.
xxxiii Форма на независимо, частно и тайно печатане и разпространяване на литература през периода на тоталитаризма. – Б.пр.
xxxiv Радионуклидите, натрупани във водата при преминаването ѝ през реакторите, трябвало да се задържат в утайката, която падала на дъното на охлаждащото езеро, и да се филтрират, преди водата да достигне река Припят (Zhores Medvedev, Legacy of Chernobyl, 92). Тъй като водата, излизаща от реактора, поддържала температура 24 градуса по Целзий през цялата година в езерото, през 1978 г. съветските власти решили да зарибят радиоактивното езеро с търговска цел. По-късно били направени тестове, които установили, че уловената риба съдържа потенциално опасни нива на стронций-90, и три години по-късно продажбата на риба била забранена. Въпреки това местните рибари продължили риболова.
xxxv След аварията деаераторният коридор станал по-известен с името „златният“ коридор.
4.
Тайните на мирния атом
На 29 септември 1966 г. в Москва Министерският съвет на СССР издаде указ, с който одобри строителството на първия реактор от новото поколение гигантски водо-графитни ядрени реактори, станали известни с акронима РБМК – канален реактор с висока мощност.1 Разработен от военните труженици на Министерството на средното машиностроене, реакторът „Иван Втори“, произвеждащ плутоний и електрическа енергия, беше пряк наследник на реактора пионер „Атом Мирний-1“, но пресъздаден във величествени размери.2
Реакторът тип РБМК беше широк 12 м и висок 7 м, а активната му зона беше огромен, по-голям от двуетажна сграда цилиндър, изграден от над 1700 тона графитни блокове-забавители, подредени в 2488 отделни колони, във всяка от които от горе до долу беше пробит кръгъл канал.3 Тези канали съдържаха повече от 1600 топлоустойчиви тръби под налягане, направени от циркониева сплав. Във всяка тръба имаше по двойка метални комплекти, пълни със запечатани горивни пръти: 190 тона обогатен уранов диоксид, компресиран в керамични пелети (таблетки) с диаметър приблизително колкото на малкия пръст.4 Когато реакторът достигнеше критичност и уранът започнеше да се загрява, освобождавайки енергията на ядреното делене, горивните касети се охлаждаха с вода, която се впомпваше отдолу в активната зона на реактора. Под огромно налягане – 69 атмосфери или 1000 паунда на квадратен инч – температурата на водата се покачваше до 280о по Целзий и се превръщаше в смес от вода и прегрята пара, която после се отвеждаше в тръби през покрива на реактора до гигантски барабан-сепаратори. Тези барабани насочваха парата към турбините за производство на електричество, докато останалата вода се връщаше към началото на охлаждащия контур, за да започне отново да циркулира през активната зона.