Спукването на тръбите под налягане се смяташе за най-лошата възможна авария, която конструкторите на РБМК предвиждаха – т.нар. максимална проектна авария.16 Тук се включваха и други потенциални катастрофи като земетресения, самолет, врязващ се в централата, или тотално спукване на някоя от водните тръби с голям диаметър в охладителната циркулационна система, което би лишило ядрото от вода и би предизвикало стопяването му. За да се избегне последният възможен проблем, дизайнерите разработиха аварийна охладителна система, която се задействаше с помощта на азот под налягане, като на всяко ниво от производствения процес операторите на реактора бяха обучени да поддържат непрекъснат приток на вода към ядрото.
Разбира се, теоретично бяха възможни и още по-тежки аварии: според някои инженерни изчисления, ако повече от две, а дори само три или четири от 1600-те тръби под налягане се спукат едновременно, внезапното отделяне на пара под високо налягане ще е достатъчно, за да повдигне 2000-тонната „Елена“ и пятичока от стойките им, след което те ще разкъсат останалите пароотводи и тръби под налягане и ще предизвикат унищожителен взрив.17 Конструкторите обаче не считаха за необходимо да се подготвят за такова бедствие, защото според тях то беше извън сферата на разумната вероятност.18 Въпреки това те дадоха на този сценарий собствено название: „извън проектно базирана (извънпроектна) авария“.
Министерството на средното машиностроене разпореди първите варианти на проектите на РБМК да се изготвят от завода за тежко машиностроене в Ленинград, който също така произвеждаше танкове и трактори.19 Когато получи чертежите обаче, Средмаш ги отхвърли, защото не били технически издържани. Един изследовател от института „Курчатов“ предупреди, че проектът е прекалено опасен, за да се пусне в експлоатация за граждански цели.xxxviii20 Друг призна, че потенциалните опасности от положителния мощностен коефициент на реактивност правят реактора конструктивно предразположен към експлозии.xxxix21 Неговите началници се опитаха да го уволнят от Института заради инакомислието му, но той предприе кампания чрез писане на писма, която в края на краищата стигна до ЦК на КПСС и Министерския съвет.
Но междувременно правителството вече беше издало указ за построяването на четирите гигантски реактора в съответствие със строго установените потребности на централизираното икономическо планиране.22 И така, проектантите на НИКИЕТ се втурнаха да преработят основно чертежите на РБМК и от едно шизоидно устройство за производство на плутоний и електричество го превърнаха в укротен генератор на електричество за гражданската енергийна мрежа. Въвеждането на тези модификации беше сложна и трудна задача и отне много повече време от очакваното. Заради примитивната съветска изчислителна техника пресмятанията за очакваните операционни характеристики на реактора бяха трудни и продължителни, а резултатите ненадеждни. Проектът на новия реактор тип РБМК-1000 беше готов едва през 1968 г.23 За икономия на време Средмаш реши да пропусне изцяло прототипния етап: най-бързият начин да се установи как новите реактори ще работят в условията на промишлено производство на електричество беше направо да се започне масово строителство.24
Строителството на първия РБМК реактор в СССР започна през 1970 г. в едно съоръжение на Средмаш във Финския залив, недалеч от Ленинград.25 Междувременно два технически и икономически института в Киев обмисляха евентуални места за строеж на първата атомна централа в Украйна, които доста бързо бяха сведени до две. Когато първото място беше определено за централа с твърдо гориво, Министерският съвет на Украйна постанови, че новата 2000-мегаватова атомна централа на републиката ще бъде построена на другото място – върху обширен терен по песъчливия бряг на реката, която минава близо до село Копачи в Киевска област, на 14 км от град Чернобил.xl
Първият блок на реактора РБМК в Ленинградската централа беше въведен в експлоатация за пръв път на 21 декември 1973 г., само ден преди електроинженерите в целия Съветски съюз да отпразнуват националния си празник – Деня на енергетика. Гордите създатели на РБМК-1000, Анатолий Александров от института „Курчатов“ и Николай Долежал от НИКИЕТ, присъстваха на място, за да видят неговото раждане.26 По същото време се строеше и втори блок в Ленинград, а строителите вече бяха направили и първата копка за реакторите РБМК в Чернобил и Курск. Но първият реактор в Ленинград не беше достигнал пълната си мощност, когато се разбра, че амбицията на конструкторите да свалят интелектуалното си творение от чертожната дъска и да го пуснат в производството струва извънредно скъпо.xli27 От самото начало се откриха сериозни недостатъци в проекта, които непрестанно преследваха РБМК. Някои от тях се проявиха веднага, а други проличаха много по-късно.