Когато отговорникът на реакторния цех Валерий Перевозченко се върна в Контролна зала №4, той докладва на заместник главния инженер Дятлов за това, което беше видял по време на неуспешната си мисия ръчно да спусне по-надолу контролните пръти: реакторът беше разрушен. Дятлов го увери, че това е невъзможно.66 Макар че се съгласи, че някъде в Блок 4 е имало експлозия, не му дойде на ума, че това може да се е случило в самото ядро на реактора. Нищо, което беше научил от опита си в областта на атомната енергия – годините, когато отговаряше за пускането на вода на всички онези подводници в Комсомолск на Амур, въвеждането в експлоатация на Блок 3 и Блок 4 в Чернобилската АЕЦ, курсовете и учебниците, които беше изкарал и прочел, за да е информиран за последните регулации относно управлението на РБМК-1000, – нищо от всичко това не предполагаше, че един реактор може да се взриви. Когато Дятлов се запъти по коридора към блока, за да го провери лично, той търсеше следи от детониран газ някъде из аварийната система за охлаждане на ядрото.
Навън в коридора се сблъска с Олег Генрик и Анатолий Кургуз, който беше покрит с ужасни изгаряния.67 Кожата на лицето му висеше, а ръцете му бяха раздрани на кървави парчета. Дятлов им каза незабавно да отидат в медицинския пункт на централата и после продължи по коридора покрай един прозорец, откъдето изумен видя, че цялата стена на блока – от кота +1 до кота +70, или общо повече от 17 етажа – беше напълно срутена. Той се отправи към края на коридора и надолу по стълбите, като бавно обходи отвън Трети и Четвърти блок и видя събралите се пожарни коли, пламъците, които облизваха покривите на сградите, и отломките, осеяли земята около него.
Дятлов изкачи бегом стълбите до контролната зала и видя, че Леонид Топтунов се е върнал, въпреки че му беше наредено да напусне мястото си.68 Дятлов ядосано поиска обяснение защо не се е подчинил и научи, че младият оператор е напуснал, но след това, воден от чувството си за отговорност към централата и към другарите си, се е обърнал и се е върнал, за да помогне. Дятлов още един път му нареди да напусне. Но когато след няколко минути заместник главният инженер отново излезе от залата, Топтунов упорито стоеше на мястото си. След като пристигна друг началник-смяна на Блок 4, за да заеме мястото на Александър Акимов, последният също остана на мястото си. Двамата мъже бяха решени да изпълнят нарежданията, да осигурят приток на охлаждаща вода в реактора, като намерят гигантските входни клапани в захранващия воден комлекс и ги отворят дори ръчно, ако е необходимо.
До този момент нивата на радиация в контролната зала бяха станали опасно високи.69 Силата на Дятлов отслабваше заради неколкократните му излизания сред радиоактивните отломки в Блок 4 и около него, както и от честите пристъпи на повръщане. Малко преди разсъмване той намери оперативния дневник и събра принтираните данни от компютъра „Скала“, които отразяваха последните моменти на неговото съществуване. След това за последен път напусна Контролна зала №4.
Беше 5:15 ч. сутринта, когато отпаднал, с непрестанно усещане, че му се повдига, с обувки, прогизнали от радиоактивна вода, Дятлов най-после слезе по стълбите, олюлявайки се, и влезе в бункера, за да докладва на директора Брюханов.70 Той сложи три записа от компютъра „Скала“ на бюрото му: два от тях показваха мощността на реактора, а третият – налягането в главния охлаждащ контур. Но когато Брюханов и партийният секретар на централата Серхий Парашин го попитаха какво точно се е случило вътре в Блок 4, Дятлов само разпери ръце в недоумение.
– Не знам. Нищичко не разбирам от цялата тая работа – каза той.
Около 5:30 ч. сутринта централата се пълнеше с техници и специалисти, които бяха вдигнати от леглата си в Припят, за да помогнат за овладяването на разрастващата се катастрофа. Пренебрегвайки инструкциите отгоре, началник-смяната на Трети блок беше разпоредил аварийно изключване на неговия реактор и беше изолирал контролната зала от вентилационната система на централата.lxxvi71 На другия край Блок 1 и Блок 2 продължаваха да работят и операторите бяха по местата си.72 Но всички аларми гърмяха в унисон и бронираните врати на коридорите бяха залостени.
Навън в коридора пред Контролна зала №4 алуминиевите панели на таваните лежаха разпръснати по пода и замърсената вода, голяма част от която беше преминала през разрушения реактор и беше наситена с ядрено гориво, се изливаше отгоре.