Въпреки това отчаяната команда на Брюханов беше предадена от бункера:
– Вкарайте тая вода!73
Вътре в тясното отделение с тръбите, на кота + 27, Александър Акимов и Леонид Топтунов се мъчеха в тъмнината да отворят входните клапани, които регулираха снабдяването на барабан-сепараторите с вода.74 Обикновено клапаните се отваряха дистанционно с електрически драйвери, но кабелите бяха прекъснати и от доста време нямаше ток. Двамата мъже напрегнаха отслабващите си сили, за да завъртят ръчно огромното, широко колкото човешки торс колело – мъчително, сантиметър по сантиметър. Към 7:30 ч., прогизнали до кости и газещи до глезените в радиоактивната вода, която се стичаше от тавана, двамата мъже успяха да отворят клапаните на охладителния тръбопровод. Но и двамата се бяха изложили на изключително високата гама-радиация в Блок 4 в продължение на повече от 6 часа и вече усещаха първите симптоми на острия радиационен синдром. Белите им комбинезони бяха станали сиви, мръсни и мокри, наситени с енергийни бета-емитиращи радионуклиди, които излагаха кожата им на стотици рентгенчаса.75 Топтунов непрекъснато повръщаше. Акимов почти нямаше сили да се движи.76 Колкото и да се мъчеха, последният клапан не щеше да се отвори. Накрая на Акимов помогнаха другарите му от отделението и двамата мъже се запрепъваха по стълбите към контролната зала на Блок 4, а пътят им беше осветен от миньорска лампа.77
Когато Топтунов и Акимов влязоха в медицинския пункт на централата, водата, която толкова се бяха мъчили да освободят, бликаше безполезно от разбитите тръби на смачкания реактор.78 Тя се разливаше през Блок 4 от ниво на ниво, по коридори и стълби, и бавно изпразваше общите запаси, необходими за охлаждането и на Блок 3, като наводняваше подземието и кабелните тунели, които ги свързваха, и заплашваше да предизвика нови разрушения. Щяха да изминат още много часове, през които други мъже щяха да станат жертва на илюзията, че реактор №4 е невредим, докато директорът Брюханов и хората в бункера признаят ужасната си грешка.
Към 6:35 ч. сутринта в събота 37 пожарни команди – 186 пожарникари и 81 коли – бяха извикани в Чернобил от цялата Киевска област.79 Заедно те успяха да угасят видимите пожари около сградите на реактор №4. Заместник-началникът на пожарната служба в Киев отмени извънредното положение. Въпреки това обаче изпод останките на сградата на реактора езици от черен пушек и нещо, което приличаше на пара, продължиха да се вият нагоре и бавно се разсейваха в ясното пролетно небе.
Проправяйки си път през падналите отломки в края на деаераторния коридор, старши инженерът на блока Борис Столярчук се опря на един от счупените прозорци на резервната контролна зала и протегна врат, за да погледне надолу. Беше се съмнало и светлината беше свежа и ясна. Това, което Столярчук видя, не го уплаши, но го порази една мисъл:
„Толкова съм млад, а всичко свърши.“80
Реактор №4 го нямаше. На негово място вреше вулкан от ураново гориво и графит – щеше да се окаже, че е почти невъзможно този радиоактивен пожар да се угаси.
lxv Според диспечерския дневник на Киевската областна противопожарна служба те пристигнали на мястото в 1:30 ч. (архив на Чернобилския музей).
lxvi Припятската бригада била извикана в 1:29 ч. (диспечерски дневник на Киевската областна противопожарна служба).
lxvii Според диспечерския дневник на Киевската противопожарна служба Правик потвърждава аларма №3 по телефона в 1:40 ч. (Чернобилски музей).
lxviii В своя спомен Дятлов отрича да е давал заповед за вливане на вода в реактора, и настоява, че такава заповед е била дадена от главния инженер Фомин. В: Dyatlov, Chernobyclass="underline" How It Was, 53.
lxix Въпреки че по-късно Ювченко се съгласява, че ореолът, който е видял, е бил резултат от „eфект на Черенков“, явлението се вижда в среда с висок индекс на пречупване, например във вода, и едва ли е могло да се появи във въздуха над реактор №4 (Александър Сич, интервю на автора, 2018).
lxx Вид древен шумерски храм, строен около 3000 г.пр.н.е. в Месопотамия. – Б.пр.
lxxi Доклад до диспечера за поставяне на маркучи с пяна на покрива на Блок 3 е изготвен от Правик и отбелязан в диспечерския дневник на Киевската областна противопожарна служба в 3:00 ч. сутринта.
lxxii Според националните здравни институти на САЩ пожарите от уран не могат успешно да се угасят с вода, освен ако горящият материал не се потопи в някаква течност: „Дори това няма веднага да угаси огъня, защото горещият метал уран разделя водата на водород и кислород и по този начин осигурява кислород и гориво за огъня. Ако количеството на вода е достатъчно, в края на краищата водата ще охлади и угаси огъня, но значително количество от нея ще изкипи по време на процеса“ („Uranium, Radioactive: Fire Fighting“, NIH, US National Library of Medicine, webWISER online directory).