В Москва информацията от предишния писмен доклад на Брюханов бавно се придвижваше нагоре по каналите на партийната бюрокрация. По обед заместник-министърът на енергетиката Алексей Макухин изпрати каблограма от 17 реда на Централния комитет, която препредаваше окуражителната прогноза на Брюханов. Макар че беше с гриф „Спешно“, тя отиде от Общия отдел в Отдела по атомна енергия и едва по-късно, в събота следобед, стигна до Горбачов.43
В горната част на реакторната камера е станала експлозия. Покривът и част от панелите на стените на реакторното отделение, няколко панела от покрива на машинната зала... са били разрушени по време на взрива и покривната конструкция се е запалила. Пожарът е бил загасен в 3:30 ч.44
За едно правителство, което беше натрупало голям опит с промишлени аварии и беше развило устойчивост при такива ситуации, това беше позната територия. Някаква експлозия, да, и един пожар, който вече е угасен. Наистина сериозен инцидент, но нищо, което не може да се овладее. Най-важното е да се запази невредим реакторът. Била е предотвратена потенциална ядрена катастрофа. Докладът казваше, че „персоналът на АЕЦ взема мерки за охлаждане на горивното ядро на реактора. Според мнението на Трета главна дирекция на Министерството на здравеопазването на СССР не е необходимо да се вземат специални мерки, включително евакуация на населението от града.“
В 14:00 ч. втора, още по-високопоставена вълна от държавни служители начело с енергийния министър Анатолий Майорец пристигна в Киев на борда на чартърен служебен самолет от Москва.lxxxv Виталий Скляров, украинският колега на Майорец, ги посрещна на пистата и всички се прехвърлиха на два вехти на вид биплана „Антонов“ – Ан-2. Майорец беше нов на тази длъжност и не беше специалист по ядрена енергетика. Затова беше изпълнен с увереност.
– Според мен – каза той – няма да се бавим много в Припят. – Мислеше си, че до 48 часа ще се приберат вкъщи.
– Анатолий Иванович – каза Скляров, – не мисля, че два дни ще бъдат достатъчни.
– Не се опитвайте да ни плашите, другарю Скляров. Нашата основна работа тук е да възстановим повредения реактор възможно най-бързо и отново да го включим в мрежата.45
След като се приземиха с друсане на една странична писта край Чернобил, те се отправиха с висока скорост към Припят и минаха през шарените сенки на тополите по „Ленински проспект“.46 Скляров забеляза, че хората се занимават с разни неща, напълно обичайни за всеки топъл следобед в края на седмицата. Децата играеха футбол, по балконите висеше чисто пране, двойки младежи стояха безгрижно на централния площад пред новия търговски център. Попита някого за нивата на радиация и му беше отговорено, че стойностите са около десет пъти над нормата – очевидно в поносими граници. Скляров също се обнадежди.
Министрите се събраха в централата на Партията и Изпълкома, или Градския съвет, една 5-етажна бетонна сграда до хотел „Полесия“, наричана от служителите му „Белия дом“. Там партийният шеф от Киев Маломуж беше разположил командния си пункт. Съветският началник на Гражданската отбрана генерал Иванов беше пристигнал от Москва и веднага предложи да се направи съобщение по радиото и жителите на Припят да се предупредят, че е станала авария. Междувременно войските му извършваха радиационно обследване на централата и на целия град.lxxxvi
Събралите се министри и експерти се впуснаха в разгорещен спор как най-ефикасно да охладят реактор №4 и да разчистят последиците от аварията. Но те не можеха да предприемат решителни действия преди пристигането на председателя на комисията Борис Шчербина, който все още пътуваше от Москва. Навън времето беше ясно и топло. В съседната хотелска стая започваше традиционно украинско сватбено празненство.
Вертолетът на Борис Прушински обикаляше на малка височина около реактора и той установи, че директорът Брюханов е бил прав за съдбата на Блок 4 в Чернобилската АЕЦ.47 Но ръководителят на екипа за бързо реагиране трудно можеше да повярва на това, което виждаше.
Вътре зееше черен кратер, в който бяха пропаднали повече от десет етажа стени и подове, сякаш изгребани оттгоре с чудовищна лъжица. Северната стена на сградата се беше срутила в купчина черни отломки, които се търкаляха по плоските покриви на съседните сгради към периметъра на централата. Сред развалините вътре в залата той видя останките на 120-тонния надземен мостови кран, презареждащата машина, главните циркулационни помпи и аварийните резервоари, охлаждащи ядрото. Пилотът наклони вертолета на една страна, за да може фотографът да снима през прозореца. Прушински видя, че капакът на реактора „Елена“, 2000-тонен диск от бетон и стомана, предназначен да го защитава от външния свят, беше изкривен нагоре към небето. Под него, дълбоко навътре в свода на реактора, независимо от ярката слънчева светлина той разпозна светещата решетка, която се беше образувала от останалите горивни клетки, както и едно петно, което гореше с ярка жълточервена светлина. Когато вертолетът се отдалечи, Прушински се помъчи да проумее това, което съзнанието му отказваше да приеме: реактор №4 беше престанал да съществува.