– Трябва да евакуираме местното население – каза Прушински.
– Защо си такъв паникьор? – попита Шчербина.lxxxvii59
Първото заседание на правителствената комисия започна някъде след 22:00 ч. в кабинета на припятския партиен секретар на третия етаж.lxxxviii Трийсетина министри, военни и промишлени експерти заеха места на трите реда столове до вратата. Шчербина стоеше на средата на стаята на маса, отрупана с карти, документи и пълни с фасове пепелници. Беше горещо, въздухът беше много задимен, а напрежението – задушаващо.60
Академик Легасов слушаше, докато областният секретар на партията Маломуж и съветският енергиен министър Майорец докладваха на Шчербина.61 Но те не дадоха подробна информация за обстановката в централата и града и нямаха план за справяне с последиците от аварията. Казаха само, че по време на експеримент в Блок 4, при който е спряла турбина, са възникнали една след друга две експлозии и реакторната зала е била разрушена.62 Има стотици наранявания на персонала: двама души са загинали, а останалите са транспортирани в градската болница. Радиационната обстановка в Блок 4 е сложна и въпреки че нивата в Припят далеч надвишават нормата, те не представляват заплаха за човешкото здраве.
Шчербина раздели членовете на комисията на групи.63 Едната, начело със заместник-министъра на Министерството на средното машиностроене Мешков, трябва да проучи причините за аварията. Втората да направи още дозиметрични измервания. Генерал Иванов от Гражданската отбрана и генерал Генадий Бердов от украинското вътрешно министерство да започнат подготовка за евентуална евакуация. Заместник-министърът на здравеопазването на целия СССР ще се занимае с медицинските въпроси. Накрая Валерий Легасов лично ще наблюдава екипа, който ще ограничи последиците от катастрофата.
Главната тревога на Легасов, както и на физиците от централата, беше, че в останките на реактор №4 може да се получи нова верижна реакция.64 Операторите вече се бяха опитали да наводнят ядреното гориво, като вкарат във водните резервоари на охлаждащата система борна киселина на прах, съдържаща неутронопоглъщащ бор. Но химическият разтвор беше изчезнал сред лабиринта от омотани и счупени тръби в реакторната зала. Те не бяха сигурни къде може да е отишъл, а запасите намаляваха. Украинският министър Скляров разпореди да се изпратят още десет тона от праха от ядрената централа в Ровно, намираща се на повече от 300 километра на запад. Но директорът на централата в Ровно не беше склонен да се раздели с него – ами ако и при тях станеше авария?65 Но когато в крайна сметка прахът беше натоварен на камион, камионът се развали. Щеше да пристигне в Чернобил чак на другия ден.
В същото време Легасов разбра, че героичните, но обречени усилия на операторите да охладят разбития реактор с вода единствено бяха предизвикали наводняване на подземните пространства в Блок 3 и Блок 4 със замърсена вода и изпращаха облаци радиоактивна пара в атмосферата.66 Към това се прибавяше отровният поток от радиоактивни аерозоли, който се носеше във въздуха от кратера на реактор №4; а там светещата решетка от горивни касети и зловещото зарево, което Прушински беше зърнал, подсказваха, че нещо гори. По някакъв начин пожарът трябваше да се потуши, а реакторът – да се запечата.
Но отломките от вътрешността на ядрото допълнително превръщаха централата и територията около нея в радиоактивно минно поле. Блок 4 вече беше станал потенциално смъртоносен и можеше да се приближи за съвсем кратко време. Затова беше невъзможно и да се покрие; дори загасяването на пожара с конвенционални средства като пяна или вода, както англичаните бяха направили в Уиндскейл преди почти трийсет години, беше изключено. Но никой от членовете на комисията не беше в състояние да предложи начин за задушаване на горящия реактор.
Объркан, Легасов се огледа наоколо – политиците нищо не разбираха от ядрена физика, а учените и техниците бяха парализирани от нерешителност и не можеха да се ангажират с никакво решение. Всеки осъзнаваше, че нещо трябва да се направи – но какво?67
И докато гъсти облаци от радионуклиди продължаваха да се мътят в небето над реактор №4, експертите в „Белия дом“ все още не можеха да се разберат дали да евакуират Припят. Търсачите на радиация от гражданската отбрана бяха започнали да правят измервания по улиците на всеки час и стойностите бяха тревожни: следобеда на ул. „Леся Украинка“, на по-малко от три километра от реактора, бяха измерили 0,5 рентген на час; вечерта нивата се бяха повишили до 1,8 рентгена.68 Стойността беше десетки хиляди пъти над нормата на радиационния фон, но съветският заместник-министър на здравеопазването продължаваше да настоява, че няма непосредствена заплаха за населението. Той с възмущение подчерта, че дори след все още неоповестената авария в „Маяк“ през 1957 г. на населението на тайния град не е било казано да напусне.