Останалите разузнавателни коли от колоната, които се движеха отзад на дистанция от 800 м, както изискваше бойният правилник, настигнаха главния автомобил на площада пред „Белия дом“. На силите на гражданската отбрана беше наредено да проведат радиационно проучване на града и околностите му, но те не разполагаха с подробни карти нито на централата, нито на Припят. Горе на втория етаж на „Белия дом“ отряд на гражданската отбрана намери Мария Проценко, която имаше карти на града, но нямаше с какво да ги копира. Тъй като ксероксите можеха да се използват за разпространение на материали от самиздат, достъпът до ограничения им брой в СССР строго се контролираше от КГБ.29 Проценко седеше до чертожната си дъска и много бързо започна да разгръща планове на града.30
По обед, когато войските на радиационното разузнаване се разделиха на групи и тръгнаха да правят дозиметрични измервания в града, вертолет МИ-8 на съветските въоръжени сили от 225-а сборна въздушна ескадрила се насочи към Припят от юг.31 На пилотското място беше капитан Сергей Володин, който заедно с двучленния си екипаж тази сутрин беше очаквал заповеди на военното летище в Бориспол.32 Дежурството беше част от рутинна ротация, която изискваше да има един вертолетен екип в готовност за извънредни ситуации навсякъде в киевската военна област. Иначе Володин и неговите хора бяха свикнали да превозват съветските големци из републиката и това беше приятна задача. Този вертолет беше специално пригоден за целта – кабината беше постлана с килим и обзаведена с удобни кресла; имаше тоалетна, даже и бар. Въпреки че екипажът бeше преминал задължително обучение за бойни мисии в планините на Афганистан, никога досега не го бяха викали.
Около девет сутринта Володин получи заповед да извърши радиационно проучване над Чернобилската АЕЦ.33 По пътя трябваше да вземе един старши офицер от гражданската отбрана, за да получи от него необходимите подробности.34 След като попълни летателния си план, Володин отиде при дежурния офицер, за да вземе лични дозиметри за себе си и за екипажа. Но батериите на уредите бяха корозирали. Единственият, който можеше да ги смени, беше офицерът за химически операции на ескадрилата, а той се намираше на другия край на летището и строеше гараж за командира на базата. Володин реши, че може да мине и без персонални дозиметри. Въпреки че на него и на екипажа му бяха зачислени респиратори и гумени костюми за химична защита за мисията, летенето с такова облекло беше невъзможно.35 Времето беше все още топло, а в пилотската кабина беше горещо даже с лятна униформа. Около 10:00 ч. бордовият механик включи двигателите и Володин тръгна по риза. Той взе офицера от гражданската отбрана – един майор, който носеше собствено военно оборудване за откриване на радиация – и продължи към Припят, за да получи по-нататъшни нареждания.
Володин познаваше добре Чернобил.36 Често прекарваше вертолетите на ескадрилата до големия военен самолетостроителен завод в Каунас в Литва за годишен ремонт и по време на полетите минаваше над блестящите бели блокове на атомната централа. Понякога просто от любопитство включваше бойния радиометър ДП-3, инсталиран зад седалката в пилотската кабина. Той беше предназначен да се използва след ядрено нападение и можеше да се настрои на четири степени: да измерва стойности от 10 до 100, 250 и накрая до 500 рентгена на час. Но Володин никога не беше виждал стрелката му дори да помръдва.
Но сега, когато пилотът наближи централата на височина 200 м, той видя бял пушек да се носи над сградите. Каза на механика да включи кабинния дозиметър. Навигаторът се приготви да направи изчисления във въздуха, за да може да определи дозата радиация на земята. Володин видя един жълт автобус „Икарус“, който се движеше между незавършените блокове 4 и 5 на централата. Помисли си, че щом хората долу все още са на работа, значи всичко е наред.
После видя, че западният край на централата се беше срутил, а вътре нещо гореше.
– 18 рентгена на час – докладва бордовият инженер. – Бързо се покачват.
Майорът от гражданската отбрана отвори вратата на кабината, за да съобщи, че ръката му е радиоактивна. Беше отворил прозореца на кабината, за да отчете собствените си стойности: 20 рентгена на час.
Володин подмина централата и се приготви да приземи вертолета в Припят, за да може майорът да получи подробни инструкции за въздушния оглед. Той направи кръг над града, за да се приземи срещу вятъра. Забеляза, че по улиците има много хора – някои ловяха риба на брега на реката, други садяха картофи в парцелите си. Небето беше ясносиньо, а гората – свежо зелена. Над главите им кръжаха бели чайки.