От дома си той се опита да се обади в централата, но линията беше прекъсната. Качи се на велосипеда си и откри жена си в семейната дача на няколко километра извън града. Тя се занимаваше с цветята си и отказа да повярва, че нещо лошо се е случило. Но когато той ѝ показа тъмните петна от графит върху листата на ягодите, тя се съгласи да се прибере.
Прианичников подозираше, че аварията е причинена от катастрофална повреда в реактора, но без дозиметър му беше трудно да убеди съседите си в такава еретична идея.43 Не можеше да ги накара да го слушат и като човек, чиито баща и дядо бяха ликвидирани от Партията, той знаеше, че е опасно да продължава да настоява.
Когато майорът от гражданската отбрана се върна на вертолета на капитан Володин, донесе новината, че разрушенията, които бяха видели в централата, са били предизвикани от експлозия.44 От Москва беше тръгнала правителствена комисия. Когато пристигнеше, щеше да ѝ е нужен пълен доклад за обстановката в момента. Майорът каза, че ще придружи Володин и хората му в триъгълния обход на града, за да установят районите с потенциално високо радиоактивно замърсяване. Преди отново да тръгнат, Володин каза на всички, които бяха наблизо, да приберат децата си вкъщи и да затворят прозорците.
Около 13:30 ч. пилотът вдигна вертолета на 100 м, отправи се на север и мина над първото от трите села близо до Припят, а после обърна на запад. Дозиметърът в кабината беше на нула. Володин слезе на 50 м и продължи към следващото село – нищо. Свали машината още по-ниско, до 25 м, но стрелката на радиометъра не помръдна. Володин заподозря, че той не е достатъчно чувствителен, за да отчете някакъв резултат. След като направи последния завой според летателния план на обхода, пилотът започна да се движи над железопътната линия по посока на самата Чернобилска АЕЦ.
От дясната си страна видя село Чистогаловка, където хора още работеха в градините си.45 Сега вятърът духаше от югозапад и носеше тънка ивица бял дим или може би пара откъм централата и железопътната линия към селото.
Чистогаловка не беше включена в проучването, но Володин реши и тук да направи измервания. Ами ако пушекът беше радиоактивен? Той можеше да падне върху главите на хората. Като премина жп линията, той дръпна контролната ръчка. Вертолетът се наклони надясно. По покрива се появиха големи капки от някаква течност. Отначало Володин помисли, че е дъжд. Но после забеляза, че тя не се пръска на дребни капчици като вода по стъклото, а беше тежка, гъста и лепкава. Стичаше се бавно като желе, а после се изпаряваше, оставяйки солена утайка. Небето все още беше ясно. Той се наведе над контролното табло и погледна нагоре: точно над него се виеше същият белезникав дим, на някои места тънък, на други гъст. Почти като облак.
– Капитане, стигна максимума! – извика бордовият инженер.
– Какво стигна максимума?
– ДП-3. Стрелката не мърда.
– Тогава включи на по-висока степен – каза Володин и се обърна, за да провери сам циферблата. Но радиометърът вече беше калибриран до най-високата стойност. Стрелката стоеше неподвижно в далечния край на скалата на 500 рентгена на час. Володин знаеше, че уредът получава измерванията от един приемател зад седалката му. Беше невъзможно – нивото на радиация вътре в кабината се беше повишило над най-страшната стойност, която можеше да се достигне при ядрена война. Каквото и да беше това, той трябваше моментално да се измъкне от облака.
Володин бутна лоста напред. Носът на вертолета се наклони надолу и наляво. Отдолу блеснаха върховете на дърветата – едно зелено петно. Той наду машината на максимална скорост и се отдалечи от железопътната гара по посока към Припят. После вратата на кабината се отвори и се показа ужасеният майор от гражданската отбрана, който държеше радиометъра в ръка.
– Какво направи, бе! – изкрещя офицерът сред рева на моторите. – Ти ни уби всички!
Наталия Ювченко беше прекарала цялата сутрин в опити да разбере какво се е случило със съпруга ѝ Александър. Първо слезе долу до уличния телефон и се обади в болницата, но оттам не ѝ казаха нищо.46 После чу, че там е КГБ и никого не пускат. Но тя не можеше да остане вкъщи, без да знае нищо. Александър не беше единственият, който не се бе върнал от работа както обикновено. Близката ѝ приятелка Маша дойде в апартамента ѝ на долния етаж, за да каже, че нейният мъж, който работеше в Блок 3, също не се е прибрал.