Наталия остави сина си Кирил на една съседка и двете жени тръгнаха заедно от врата на врата, от апартамент на апартамент, от сграда на сграда, по улицата, през дворовете; катереха се по бетонни стъпала, звъняха по звънците, търсеха някой от централата, който можеше да им каже какво се е случило. Тя се опита да изпрати телеграма на родителите си, но пощата беше затворена. Маша вдигна слушалката, за да се обади на майка си и баща си в Одеса. Линията беше прекъсната.
Накрая мъжът на Маша се върна вкъщи невредим, но потвърди новината за аварията. Той обясни, че е помогнал да откарат Александър в болницата преди разсъмване. После друг съсед каза, че го е видял в болницата. Бил добре и съседът знаеше къде Наталия може да го намери – на втория или третия етаж отзад. Вероятно нямаше да я пуснат, но със сигурност можеше да го извика през прозореца.
Беше късен следобед, когато Наталия се добра до Болница №126. Александър се появи на прозореца гол до кръста и по долнище на пижама. Наведе се навън и попита жена си дали е оставила прозорците на апартамента отворени през нощта.
Наталия изпита облекчение. Той изглеждаше нормално и нямаше наранявания, макар че ръката и рамото му бяха яркочервени, сякаш бяха жестоко изгорели от слънцето. По-обезпокоителното обаче беше, че косата на слепоочията му беше напълно побеляла.
– Разбира се – каза тя, – беше толкова горещо и задушно.
Наталия видя зад мъжа си разни други хора, които се движеха из болничното отделение: може би още пациенти. Нямаше представа. Никой не се доближаваше до прозорците. Ужасяваше се от мисълта, че някой може да я забележи и да я отведе.
– Наташа – каза Александър, – затвори всички прозорци. Изхвърли всичката храна, която е била навън, и измий всичко в апартамента.
Повече не можеше да говори. КГБ беше там и разпитваше всички. Но двамата се уговориха да се срещнат отново на следващия ден. До този момент други жени бяха успели да снабдят нелегално мъжете си с водка, цигари и домашни лекове; някои дори им ги подаваха през прозорците на болницата, като връзваха торби за краищата на въжета.47 Александър каза на Наталия какво иска да му донесе: хавлиена кърпа, четка и паста за зъби и нещо за четене.48 Тези желания бяха за нормални неща, които всеки би искал да има в болница. Като че ли паниката беше отминала. Наталия беше сигурна, че каквато и беда да беше се случила в централата, тя вече е преодоляна и всичко отново ще бъде наред. Върна се вкъщи и направи всичко, което мъжът ѝ бе казал.
В 16:00 ч. членовете на медицинския екип започнаха да разпределят пациентите.49 Заместник-кметът на Припят Александър Есаулов стоеше наблизо, когато дежурният лекар извади една стара тетрадка и започна да чете по телефона списък от симптоми на някого от Института по биофизика в Москва.
– Има много пациенти в тежко състояние – каза той с глух глас. – Изгарянията са лоши.50 Някои повръщат силно и имат изгаряния по крайниците. Състоянието на пациентите се влошава от топлинните изгаряния. Трябва спешно да се евакуират в Москва. Когато обаче той обясни, че поне 25 души се нуждаят от спешно транспортиране със самолет, от другата страна на линията се чуха възражения. Гласът на специалиста стана суров.
– Тогава го организирайте – каза той.
През цялото време пристигаха още пациенти със симптоми на лъчева болест. След като обсъди положението, директорът на болницата взе решение да даде на всички жители на Припят устойчив йод – профилактично лекарство срещу йод-131 – радиоизотопа, особено опасен за деца.51 Но в диспансера нямаше достатъчно йодни таблетки, а беше абсолютно наложително кризата да се запази в тайна. Есаулов използва партийните си връзки в съседните области на Чернобил и Полесия, за да поиска тихомълком помощ. Вечерта пристигнаха 23 000 дози калиев йодид и започна подготовка за раздаването им по апартаментите в града.
В 20:00 ч. вторият секретар Маломуж повика Есаулов в „Белия дом“.52 Заместник-кметът завари сградата обградена от всякакви паркирани автомобили: волги, москвичи, милиционерски патрулки, военни джипове, ескорти на новите черни лимузини на висшите партийни функционери. А вътре, на третия етаж, една група полковници и генерали в униформи чакаха пред кабинета, където заседаваше правителствената комисия. Маломуж нареди на Есаулов да транспортира най-тежко пострадалите пациенти от припятската болница до летището „Бориспол“ край Киев. Оттам военен самолет, осигурен от началника на гражданската отбрана генерал Иванов, щеше да отлети с тях за Москва.