„2000 ЗАГИВАТ В ЯДРЕН КОШМАР“, „Руснаците апелират за помощ заради неконтролируем пожар в ядрена централа“, крещеше първата страница на „Ню Йорк Пост“ във вторник – същата сутрин, когато новината за аварията беше срамежливо подпъхната под спортните резултати от футболни мачове в Киев.46 На другия ден в Лондон „Дейли Мейл“ излезе със заглавието „2000 загиват в атомен ужас“.
Същата нощ тази зловеща цифра стана първа новина по телевизионните канали в САЩ.47 Източник на Пентагона каза на Ен Би Си, че сателитните снимки на централата са показали такива разрушения, че хилядите жертви са били неизбежни и цифрата 2000 „изглежда точна, тъй като в централата работели 4000 души“. Много скоро след това Държавният секретар на САЩ Джордж Шулц получи секретен анализ от разузнаването, в който се казваше, че твърдението на СССР само за две жертви е „абсурдно“.48
Междувременно радиоактивният облак продължаваше на север и се беше разпространил на запад, обгръщайки цяла Скандинавия.49 Времето се задържа без промени и замърсяването тръгна на юг над Полша, като образува клин надолу към Германия. След това силните дъждове разпростряха гъста ивица радиация, която мина през цяла Чехословакия и достигна Югоизточна Франция. Правителствата на Западна Германия и Швеция изпратиха гневни оплаквания на Москва заради това, че не са били своевременно уведомени за аварията; те искаха повече информация за случилото се, но напразно.50 Вместо това съветските служители от посолството потърсиха съвети от учени в Бон и Стокхолм за справяне с ядрени пожари и особено за загасяване на горящ графит. Увеличаващите се слухове, публичните коментари на експерти за стопяването на реактора, а сега пък – още по-ужасно – вероятността радиоактивният пожар да не може да бъде загасен, предизвикаха паника в цяла Европа.
В Дания аптеките разпродадоха всички таблетки калиев йодид.51 В Швеция беше забранен вносът на храна от СССР и от пет източноевропейски страни. Беше съобщено, че радиоактивна частица е била открита в кърмата на една майка. Правителствените телефонни централи бяха блокирани от обаждания на хора, които питаха дали е безопасно да се пие вода или да се излиза навън.
В комунистическа Полша, където държавната телевизия уверяваше обществеността, че е вън от опасност, въпреки това властите раздадоха йодни таблетки на децата и ограничиха продажбата на млечни продукти.52 В Холандия една любителска радиостанция съобщи, че е хванала на къси вълни разговор, в който някой твърдял, че не един, а два реактора в Чернобил са се стопили. „Светът няма представа за катастрофата“, украинецът се молел сред пращящото пространство. „Помогнете ни.“53
Съветските говорители отхвърлиха тези истории като тенденциозна западна пропаганда, но те бяха объркани заради секретността на държавата и не разполагаха с факти, с които да ги опровергаят.54 В сряда вечерта Радио Москва призна, че освен двата смъртни случая още 197 души са били хоспитализирани в резултат от аварията, но 49 от тях са били освободени след медицински прегледи. „Радиационната обстановка – добави говорителят, без да се впуска в подробности – се подобрява.“ По телевизията се публикува снимка на централата, за която се твърдеше, че е направена след експлозията. Снимката показваше, че централата не е напълно разрушена. В същото време Радио Киев обяви, че има намерение да заглуши „западните слухове“ за хиляди жертви. Междувременно шефът на КГБ Чебриков информира висшестоящите си колеги, че се бори със самия източник на буржоазната конспирация.55 Той каза на ЦК на Партията, че взема „мерки за контролиране на дейността на чуждите дипломати и кореспонденти, за ограничаване на възможностите им да се сдобиват с информация за аварията в ЧАЕЦ и за осуетяване на всякакви опити тя да бъде използвана за разпалване на антисъветска кампания на Запад“.
Същия ден в Москва Никълъс Данилоф установи, че не може да изпрати своите материали с телекс в централата на „Ю Ес Нюз енд Уърлд Рипорт“ във Вашингтон. Той си уреди да използва машината в офиса на ЮПИ, който се намираше на двайсет минути с кола в града. Докато се приготвяше да излезе, Данилоф погледна през прозореца и видя няколко мъже, които дърпаха кабелите под една отворена дупка в двора – очевидно се опитваха да прекъснат останалите комуникации с външния свят.56 Това обаче не помогна: ако не друго, съветските опити да се попречи на западните репортери, само навредиха на слуховете. В края на седмицата „Ню Йорк Пост“ публикува „непотвърдени сведения“, че в аварията са загинали 15 000 души, а техните тела са били заровени в масови гробове, изкопани на място за изхвърляне на радиоактивни отпадъци.57