В щаба на правителствената комисия в Припят кризата продължаваше да ескалира. В неделя вечер младият командир на военновъздушните сили генерал Антошкин отиде в „Белия дом“, за да докладва на председателя Борис Шчербина за хода на бомбардировката, извършена от пилотите му. Само с три вертолета те бяха успели до вечерта да изсипят 10 тона бор и 80 тона пясък в Блок 4.58 Това беше героичен подвиг, извършен при ужасни условия, но Шчербина не беше впечатлен. Тези количества бяха жалки пред лицето на една планетарна катастрофа.
– Осемдесет тона пясък за реактор като този е все едно да удариш слон с въздушна пушка – каза той. – Трябва още да се постараят.cxxv
Антошкин извика тежкотоварни вертолети, включително гигантския МИ-26, най-мощния вертолет в света, известен с прякора „Летящата крава“, който можеше еднократно да пренася товар до 20 тона.59 Той стоя до късно през нощта, опитвайки се да измисли начини за увеличаване на ефективността на операцията. На другия ден комисията събра населението на околните села и градове, за да пълнят чували с пясък. Антошкин създаде една импровизирана система за контрол на въздухоплаването, за да ускори товаренето, и поиска излезли от употреба парашути от изтребители МиГ-23, които можеше да се използват като импровизирани товарни мрежи. Междувременно бордовите механици продължиха да пренасят на ръка чували с пясък в Блок 4 и останаха почти напълно незащитени от гама-лъчите, идващи от разрушената сграда.
Екипажите летяха от зори до здрач всеки ден, а през нощта се връщаха в базата си в Чернигов, за да обеззаразят машините, да хвърлят униформите и да махнат радиоактивния прах от телата си в сауната. Но беше почти невъзможно изцяло да отстранят радиацията от вертолетите; когато всяка сутрин се връщаха да изпълнят нова мисия, летците забелязваха, че тревата под паркираните машини беше пожълтяла за една нощ.60 Повечето екипажи извършваха по 10–15 полета над реактора и всеки път пускаха по две-три серии „бомби“, а първите пилоти правеха даже повече: през първите три дни един се върна 76 пъти при реактор №4.61 Според Антошкин, когато се приземявали в зоната за кацане след втория или третия полет, някои бордови механици скачали от машините, за да повръщат в храстите на брега на реката.
На сутринта във вторник, 29 април, вече изглеждаше, че работата на екипажите на Антошкин има ефект: радиоактивността от реактора беше започнала да намалява, а температурата спадна от над 1000 градуса до 500 градуса по Целзий.62 Но радиацията по пустите улици на Припят беше станала толкова опасна, че правителствената комисия се принуди да се премести в друг щаб, на 19 км разстояние, в град Чернобил.63 Територията непосредствено около централата с диаметър около 1,5 км, която служителите скоро започнаха да наричат „особая зона“, беше силно замърсена с отломки и радиационно излъчване.cxxvi64 Учените, специалистите и онези оператори, които бяха останали, за да обслужват другите три реактора в централата, сега се приближаваха до нея само в бронирани служебни коли.
Този следобед в Москва министър-председателят Рижков председателстваше първото заседание на оперативната група на Политбюро и чукът на централизираната планова икономика веднага започна да се размахва.65 Академик Легасов и другите учени изчислиха, че в последна сметка ще са необходими 2000 тона олово, за да се угаси графитният пожар, но Легасов се страхуваше да поиска доставка на такова огромно количество от този дефицитен ресурс така изведнъж.66 Шчербина – стар и опитен познавач на системата – не се поколеба и за всеки случай поръча 6000 тона. Рижков разпореди всички натоварени с олово влакове, които се движеха по съветската железопътна мрежа, да се пренасочат към Чернобил. Първите 2500 тона пристигнаха на другата сутрин.67
Когато във вторник вечер се смрачи, екипажите на Антошкин бяха хвърлили още 190 тона пясък и глина между стените на Блок 4.68 Пожарът обаче не стихваше и радионуклидите продължаваха да изтичат от развалините на реактора. Според един научен доклад, представен на киевския партиен актив, нивата на радиационния фон в украинските градове Ровно и Житомир, разположени на повече от 100 км западно и съответно югозападно от централата, се бяха повишили почти 20 пъти.69 Регионалните ръководители на гражданската отбрана бяха направили приготовления за евакуацията на населението от селищата в радиус 10 км около централата – общо 10 000 души – и настояваха пред Шчербина да им разреши да започнат операцията.70 Но за тяхно изумление той отказа.