cxxiii Пикоя предлага друга версия на събитията, според която Долгих е описал влошаващите се условия в централата. Вж. Pikhoya, Soviet Union, 432.
cxxiv В своята книга за историята на ЮПИ Грегъри Гордън и Роналд Коен изказват предположението, че Уитингтън е станал жертва на умишлен опит да се дискредитират западните репортажи и това е било дирижирано от КГБ. Gregory Gordon and Ronald E. Cohen, Down to the Wire: UPI’s Fight for Survival (New York: McGraw-Hill, 1990), 340–341.
cxxv Aнтошкин, интервю на автора, 2017. В своя непубликуван спомен „Относно Чернобил“ Aнтошкин си спомня малко по-различни цифри: 55 тона пясък и 10 тона бор. Пиърс Пол Рийд съобщава, че отначало Шчербина казал на генералите Иванов и Пикалов, специалисти по химическа война, че Антошкин просто е некомпетентен („Ablaze“, 123–124).
cxxvi Районите около централата скоро били класифицирани като три концентрични кръга, най-вътрешният от които бил с диаметър 1,5 км
cxxvii Нормата за радиационна безопасност, приета в СССР, е била между 4 и 20 микрорентгенчаса. Нормы радиационной безопасности–76, Moсква, Атомиздат 1978, цит. в „Справочно“, недатирано, архив на Чернобилския музей. В своя спомен офицерът по радиационно разузнаване в Киевска област Александър Логачов казва, че той смятал 11 микрорентгенчаса за нормален радиационен фон в Украйна. („Истина“).
cxxviii Згурски по-рано е бил директор на производствената компания „С.П. Королев“ (по-късно преименувана на „Меридиан“), която произвеждала специализирана електроника, включително измерителна техника за гама-лъчи. Вж. „Более 60 лет на рынке измерительной и бытовой техники“, Meridian, http://www.merydian.kiev.ua/.
cxxix Юрий Шчербак, автор и член на Върховния съвет на СССР, по-късно ще каже, че вече било станало невъзможно да се установи кой е издал заповед за провеждане на манифестацията, защото всичко било обсъждано по телефона и няма писмени указания от никого. След това хората на Шчербицки ще твърдят, че директивата е била от Москва; в Кремъл обвиняват украинците (Шчербак, транскрипт на интервю no. 3/8/5, 2RR, 7). Например Николай Рижков оспорва украинската версия и твърди, че само Шчербицки е имал правомощия за манифестацията. (Вж. Рижков, интервю на Интерфакс, 23 април 2016: www.interfax.ru/world/505124.) Рижков отказа да даде интервю за тази книга.
cxxx Mосква отрича неколкократнo, че след аварията в облаците е изсипан сребърен йодид, но двама от пилотите, които участвали в операцията, един от които по-късно получава медал за участие в нея, описват какво са правили, в документалния филм на BBC от 2007 г. The Science of Superstorms.
cxxxi По време на честванията двама космонавти, които обикаляли Земята на борда на съветския космически кораб „Мир“, изпратили послание на живо от Космоса.
cxxxii През ноември 1985 г. Силаев е назначен за заместник-председател на Съвета на министрите на СССР, заместник министър-председател и председател на Бюрото по машиностроене към Министерския съвет.
11.
Китайски синдром
Отгоре на покрива на хотел „Полесия“ пред полковник Любомир Мимка се разкриваше прекрасна гледка: центърът на Припят се разстилаше пред него в ярка панорама – отляво блестящата конструктивистка фигура над входа на музикалното училище, а отдясно една редица от цветни знаменца, които се вееха над площада.1 Целият град беше на разположение на него и на радиооператора му. Хотелът беше празен, дори птиците бяха отлетели. Отдавна беше спряло и чуруликането на врабчетата, които преди танцуваха в клоните на уличните тополи и акации. Докато разглеждаха банкетната зала долу, двамата мъже се натъкнаха на един мистериозен черен килим, който се разстилаше от край до край покрай стените; едва когато радиооператорът, сгорещен в гумения си защитен костюм, започна да го пресича със скърцащи ботуши, стана ясно, че подът е покрит с хиляди дремещи мухи, които очевидно бяха упоени от радиацията. Те откачиха един маркуч от стената, измиха хубаво пода и слязоха долу, защото горе слънчевата топлина и радиоактивният ефект станаха непоносими. От 8-етажния покрив, ограден с тежките бетонни колони на външната тераса, полковник Мимка имаше перфектен поглед към реактор №4, който се намираше на малко повече от три километра, но ясно се виждаше на хоризонта. От самото начало на бомбардировката въздушната част беше използвала хотела като импровизирана контролна кула, а сега генерал Антошкин беше измислил система, благодарение на която пилотите му можеха всеки ден да изсипват тонове материал в горящия реактор. Мимка наблюдаваше от покрива как един след друг вертолетите шумно прелитаха над Блок 4 и даваше по радиото последни заповеди на пилотите, като на око пресмяташе дистанцията и траекторията. В операцията вече се бяха включили десетки машини: среднотежкият МИ-8, тежкият МИ-6 и свръхтежкият МИ-26. Излитаха от три различни зони в непрекъсната въртележка, като всеки от тях носеше поне един обърнат обратно парашут, който висеше под корема му, натоварен с чували пясък или глина, които части на гражданската отбрана и групи работници от местните селища бяха напълнили.2 Те се вдигаха сред вихрушки от прах и се движеха към реактора със 100 км в час.