Според Пенингтън извършителите на серийни престъпления рядко прекратяват деянията си и трябва да бъдат възпрени от полицията.
— Необходимо е да осъзнаете, че дори ако полицията бе разгласила разследването си, онези двама мъже вероятно нямаше да се откажат, а щяха да променят начина си на действие. И най-вероятно пак щеше да има още жертви. Тъкмо в това е дилемата при решението за разгласяване. И при двата варианта полицията остава в губеща позиция.
Лицето на Балард се сгорещи, докато четеше статията. Още на втория абзац се досети, че в управлението може би ще нарочат нея като анонимния източник на информацията, защото единственият назован с името му виновник беше онзи, който искаше тя да бъде отстранена. Знаеше предварително, че всичко тепърва започва. „Таймс“ беше авторитетът сред вестниците тук и затова повечето медии му подражаваха. Нямаше съмнение, че всички местни новинари ще се вкопчат в тази история и действията на управлението пак ще бъдат гледани под лупа.
Прочете текста още веднъж и този път я обнадежди онова, което не беше разкрито. Не се споменаваше нито извършването на нападенията в празнични дни, нито повреждането на уличните лампи. Източникът бе подбрал внимателно информацията, която да разгласи.
А Балард беше убедена, че е отгатнала този източник. Грабна телефона и се обади на Лайза Мур. С всяко позвъняване се ядосваше по-силно и когато накрая реши да се възползва от гласовата поща, изстреля същински залп.
— Лайза, знам, че ти си била. Вероятно ще обвинят мен, но виновна си ти. Застраши с провал цяло разследване само за да направиш напук на Робинсън-Рейнълдс, че те премести в нощната смяна. Знам и че си очаквала да обвинят мен за това. Да ти го начукам, Лайза.
Натисна бутона за прекъсване и почти незабавно съжали за оставеното съобщение.
39.
Обсъждаха тази история два дена по телевизията, по радиото и в новинарските сайтове, раздуха се преди всичко заради свиканата набързо пресконференция в административната сграда на управлението, на която официален говорител омаловажи публикацията в „Таймс“ и заяви, че имало само предположения за връзка между случаите освен факта, че извършителите винаги са били двама. Управлението имаше късмет, че бунтът с атаката на Капитолия заемаше почти цялото време в новинарските емисии и почти цялата площ на вестникарските страници, и просто смаза с тежестта си по-незначителната драма. Балард не чу нито дума повече от Робинсън-Рейнълдс и мълчанието му като че потвърждаваше неговото убеждение, че тя е източникът на изтеклите сведения. Нямаше нито дума и от Лайза Мур, тя дори не си направи труда да отхвърли обвиненията й.
Друга случка, на която не обърнаха особено внимание, беше арестът на уважаван стоматолог по обвинения в убийства. Балард вече беше външен човек в това разследване, но разговор с Рос Бетани остави у нея впечатлението, че напредъкът е муден. Новината за задържането на Джейсън Абът бе стигнала до медиите, успяха обаче да скрият участието на Денис Хойл като свидетел, съгласил се да сътрудничи на обвинението, както и ролята на убиеца и бивш полицай Бонър. Балард не очакваше това да остане неизвестно безкрайно дълго, особено когато започнат съдебните заседания по делото, но в управлението винаги се придържаха към неписаното правило да разпръскват във времето позорните за полицията факти, доколкото е възможно.
В събота й се обади Гарет Сингъл, който я попита дали тя и кучето й искат да го придружат на дълга разходка. Балард вече му бе изпратила снимка на Пинто. Той предложи да отидат в парка „Елизиън“, защото пътеките там бяха особено сенчести. Балард не се бе разхождала в този парк откакто завърши разположената наблизо полицейска академия. Каза си, че на Пинто може да му хареса, а пътеката наистина беше лесна за кучета, нямаше и много хора както на по-популярните маршрути. Съгласи се срещата им да бъде там, защото Сингъл щеше да пътува от дома си в Актън, далеч отвъд възвишенията Сан Габриел. Тя бе чувала, че мнозина пожарникари предпочитат мястото, защото пътуваха до работното си място и обратно само веднъж седмично — три дена поред с преспиване в противопожарната станция, последвани от четири дни почивка. Така двата часа път в едната посока не бяха чак толкова досадни.