В понеделник сутринта тя се събуди в Актън след денонощие и половина с Гарет. Домът му беше закътан до планинския склон в Долината на антилопите и той я предупреди, че тук бродят на воля койоти и рисове. Тя направи кафе, докато той беше в банята, и излезе на задната тераса над градина, с която той уж се занимавал от месеци. Наметна се с одеяло от дивана. Чувстваше се добре със Сингъл, но беше неспокойна и обезверена през цялото време. Изтикаха я от всичко. Делото по убийството на Рафа бе стигнало до предявяване на обвинение, затова не се ядосваше за него толкова, колкото заради пълното й изключване от разследването за Среднощните. Недоволството й се засилваше още повече от несправедливия укор на Синди Карпентър, а Лайза Мур не пожела да й каже докъде са стигнали. Затова не й се вярваше някой да е близо до разобличаването и залавянето на неукротимата двойка насилници.
Крачеше по бурените и прехвърляше в ума си известните факти по случая, когато чу стъпките на Гарет зад себе си. Той я прегърна с едната ръка, с другата вдигна косата й, за да я целуне по шията.
— Какво ще кажеш? — попита.
— За кое?
— За гледката. Виж го само това място!
Балард дори не бе обърнала внимание какво има наоколо, улисана в мислите за разследването.
— Хубаво е. Сурова красота.
— Така си е. Затова ми харесва.
— А не, харесва ти, защото вдига цената на имота, освен това е просторно. И ченгетата, и пожарникарите все искаме да има много свободно място наоколо.
— Вярно. Но си признавам откровено, че ми допадат онези ръбести канари.
— Тогава и аз ще си призная откровено, че е твърде отдалечено от водата.
— Как не. Зад онзи рид е река Санта Клара.
— Аз обаче говоря за океана. Тихия океан. Доколкото си спомням, няма как да сърфираш по река Санта Клара… дори когато наистина тече вода в нея.
— Но планините и океанът се съчетават добре в контраст, не мислиш ли? Пустинята и плажовете имат поне една обща черта.
— Пясъкът ли?
— Досетлива си.
Сингъл се разсмя и когато млъкна, Балард долови бръмченето на своя телефон от кухненския шкаф. За пръв път от денонощие и половина вече се чудеше дали не е извън обхвата на своя мобилен оператор. Ето че някой й се обади.
— Нека опитам да отговоря, преди да се откаже.
— Стига де, тъкмо подхванахме разговор за бъдещето — намекна Гарет.
Тя нахълта припряно в кухнята, но бръмченето стихна, преди да вземе телефона. Обаждане от непознат градски стационарен номер. Подвоуми се дали да върне обаждането, без да знае кого ще чуе. Може би я търсеха заради изслушването пред Съвета по правата. Още не знаеше дали ще се състои в определеното време, след като бяха отменили временно отстраняването й, а после го бяха потвърдили. Изчака и скоро видя на екрана, че има гласово съобщение. Докосна неохотно иконката.
„Детектив Балард, безпокои ви Карл Шефер от отдела по уличното осветление. Слушах врявата по новините за така наречените Среднощни и май отгатнах, че това е вашият случай и някой е пуснал мълвата. Ако все още има значение, исках да ви уведомя, че получихме оплакване за повредена лампа в парка „Хенкок“, и съм на разположение, ако желаете да научите подробности.“
Балард му се обади след секунди.
— Как сте, детектив Балард?
— Много добре, господин Шефер. Получих съобщението ви. Изпратихте ли вече някого да ремонтира лампата?
— Още не съм. Реших първо да се свържа с вас.
— Кой подаде сигнала?
— Човек от квартала, когото познаваме — помежду си го наричаме „кмета на площад „Уиндзър““. Повредата не е на неговата улица, но мнозина там знаят, че е най-добре да съобщават на него за лампи и други инсталирани неща в квартала. Той ни се обади тази сутрин. Всъщност преди малко.
— Можете ли да ми кажете името му?
— Джон Уелборн.
Шефер й продиктува и телефонния номер, от който Уелборн бе настоял за ремонт на лампата.
— Познах ли за Среднощните… заради тях ли дойдохте да търсите информация за повреди на улични лампи? — попита той.
— Защо, във вестниците споменаха ли нещо за лампите?
— Не съм виждал такава подробност. Просто събрах две и две. Пишеха, че са нападнати три жени, а вие дойдохте да ни питате за повреди на три различни улици.
— Господин Шефер… Карл, според мен можехте да бъдете много прозорлив детектив, но ви моля да не обсъждате това с никого. Не е потвърдено окончателно и ако се разчуе, може да навреди на разследването.
— Разбирам ви напълно, госпожо детектив. Пред никого не съм изтървал и думичка, няма и да се случи. Но ви благодаря за комплимента. Навремето си мислех дали да започна работа в полицията.