Сингъл влезе и видя колко сериозно е изражението й. Разпери ръце във въпросителен жест — можеше ли да помогне някак? Балард завъртя глава и продължи разговора с Шефер.
— Можете ли да ми кажете точно къде се намира тази улична лампа?
— Разбира се. Само да погледна.
Продиктува адрес на авеню „Норт Ситръс“ и добави услужливо:
— Между „Мелроуз“ и „Бевърли“.
Балард му благодари и се сбогува. Погледна Сингъл.
— Трябва да тръгвам.
— Непременно ли? Аз съм на работа чак утре. Хрумна ми, че можем да вземем кучето и да…
— Необходимо е. Това е мой случай.
— Нали уж вече нямаш възложени случаи?
Тя не му отговори. Върна се в спалнята му да събере своите неща и да извади Пинто от клетката, където спеше. Тук беше с дрехи от сака за сърфиране, който държеше в колата, а Пинто си похапваше храна от консерви, каквито можеха да се купят от магазинчето в подобието на градски център, с който разполагаха в Актън. Гостуването й при Сингъл започна с покана да хапне домашна гозба на барбекю в неговия заден двор — в парка „Елизиън“ той заяви, че е майстор на барбекюто, и тя реши да провери колко правдива е хвалбата.
Изведе Пинто към шубраците около къщата на Сингъл, после натовари вещите си и кучето в паркирания отпред „Дифендър“ и беше готова за тръгване.
Той я целуна до отворената врата на шофьора.
— Знаеш ли, може и да ни потръгне добре — подхвърли Гарет. — Запазваш си апартамента в града и сърфираш, докато съм на смяна. Три дена във водата, четири — в планината.
— Аха, въобразяваш си, че щом много те бива в сандвичите с пилешкото, момичетата трябва да примират по тебе?
— Страхотен съм и с крехкото телешко, ако пак решиш да хапваш месо от бозайници.
— Може пък следващия път да си наруша диетата.
— Значи ще има следващ път?
— Много ще зависи от това телешко.
Тя го побутна кротко да се дръпне и влезе в колата.
— И да се пазиш — заръча Гарет.
— Ти също.
По пътя на юг към града тя почака долината Санта Кларита да остане зад нея, за да има силен сигнал, преди да се обади на Джон Уелборн. Оказа се, че номерът е на „Ларчмонт Кроникъл“ — кварталния вестник на парка „Хенкок“ и околностите му, в който Уелборн беше единствен издател, редактор и репортер. Заниманията му с журналистика правеха разговора по-деликатен. Балард се нуждаеше от информацията, която той имаше, но не искаше това да бъде разгласено в неговия вестник.
— Господин Уелборн, аз съм детектив Балард от полицейското управление на Лос Анджелис. Можете ли да ми отделите няколко минути?
— Да, разбира се. По повод на статията ли ме потърсихте?
— Каква статия?
— В четвъртък публикувахме материал за паричната помощ, която събираме за полицай от участъка в Уилшър. Съпругата му почина от ковид.
— О, не е за това. Аз работя в холивудския участък. Трябва да поговоря с вас неофициално за нещо, което няма връзка с вестника ви. И не искам да съобщавате за разговора… поне засега. Разговорът е поверителен. Съгласен ли сте?
— Няма проблем, детектив Балард. Нашето издание е месечно, до следващия брой бездруго остават две седмици.
— Добре, благодаря ви. Исках да ви попитам за вашето обаждане тази сутрин в отдела по уличното осветление. Вие сте им съобщили за повредена улична лампа на авеню „Норт Ситръс“.
— Ами… да, госпожо детектив, оставих им съобщение, но не съм казвал, че е било извършено престъпление.
— Да, ясно. Но може и да има връзка със случай, който разследваме. Затова ни уведомиха и затова ви моля да няма гласност.
— Разбирам.
— Можете ли да ми кажете от кого научихте за повредената лампа?
— От добра приятелка на моята съпруга Марта. Името й е Хана Стовал. Тя знае, че може да каже на мен, а аз ще предам на съответните служби. Повечето хора дори не подозират, че в града имаме отдел по уличното осветление. Знаят обаче, че аз познавам хора, които познават други хора, и така нататък. И идват при мен.
— И тя ви се обади?
— Всъщност не, изпратила е имейл на моята съпруга с молба за съвет. И аз се заех с това.
— Разбрах. Може ли да споделите с мен какво знаете за Хана Стовал? Например на каква възраст е според вас?
— О, малко над трийсетте. Млада е.
— Дали е омъжена, сама ли живее, или със съквартиранти?
— Не е омъжена и съм сигурен, че живее сама.
— А знаете ли с какво си изкарва прехраната?
— Да, тя е инженер. Работи в градското транспортно управление. Не съм сигурен за точната й длъжност, но бих могъл да попитам Марта. Като ви слушам, май проверявате дали съответства на някакъв профил.