— Господин Уелборн, не бих могла да споделя с вас нищо за разследването в този момент.
— Разбирам, но е напълно естествено да изгарям от любопитство какво се случва около нашата приятелка. Да не е изложена на някаква опасност? Можете ли да ми кажете това?
— Аз…
— Един момент… да не е свързано със Среднощните? Тук сме в същия район, в който са извършени поне две от нападенията.
— Господин Уелборн, бих се радвала, ако спрете с въпросите. Нека само ви уверя, че няма опасност за нея, а ние ще направим всичко възможно да бъде така и занапред. — Балард се опита да промени посоката, в която кривна разговорът. — Сега да ви попитам къде се намира уличната лампа спрямо нейния дом? На какво разстояние?
— Доколкото разбрах, точно пред дома й. Затова е забелязала, че една вечер още е светела, а следващата — не.
— Добре, а може ли да получа от вас телефонен номер на Хана Стовал?
— Не мога да ви го кажа веднага, но ще го науча. Да ви се обадя ли на този номер след няколко минути? Трябва само да се свържа с моята съпруга.
— Да, можете да ме намерите на този номер. Но ви моля да не казвате на съпругата си защо я питате, също моля вас и съпругата ви да не споделяте това с Хана. Не искам телефонът й да бъде зает, когато аз опитам да говоря с нея.
— Разбира се, само ще кажа, че номерът е необходим заради поръчката за ремонт.
— Благодаря ви.
— Почакайте малко, госпожо детектив. Скоро ще се чуем отново.
40.
Балард отложи разговора с Хана Стовал до момента, когато състави план и може да го сподели с нея без колебания. Докато обмисляше какво да направи, тя измина остатъка от пътя до града в тишина с изключение на кратък разговор с Бош. Сигурна беше, че дори ако няма кой друг да й помага, винаги може да разчита на него. Помоли го да чака в готовност за действие, без да споделя засега защо й е необходим, а той не възрази. Просто я увери, че ще бъде готов и ще чака, за да я подкрепи.
Навлезе в Холивуд малко след един часа на обяд, свърна по „Мелроуз“ към авеню „Порт Ситръс“ и зави на юг, за да мине покрай уличната лампа на адреса, който научи от Карл Шефер. Не намали скоростта на това място, само видя набързо какво представлява и продължи нататък. „Ситръс“ се намираше към границата на зоната, която паркът „Ханкок“ обхващаше. В тази западна част на възвишенията къщите бяха по-малки и едноетажни, построени след Втората световна война, с гаражи само за една кола. Кварталът се преобразяваше постепенно, появяваха се двуетажни кубични постройки по краищата му и образуваха затворени комплекси. В сравнение с едноетажните къщи в испански стил, от които първоначално се състоеше кварталът, новото строителство изглеждаше стерилно и бездушно.
Балард оглеждаше в движение автомобилите, паркирани до бордюра, но не забеляза признаци, че Среднощните наблюдават следващата си жертва. При „Бевърли“ пое надясно, възползва се от първата възможност да завие в обратната посока и се върна на „Ситръс“. Този път погледна капака за достъп в основата на стълба и не забеляза признаци да е отварян насила, но и не очакваше да е така.
Щом стигна до „Мелроуз“, зави надясно и веднага паркира пред „Остерия Моца“. Имаше предостатъчно място, защото популярният ресторант не работеше заради пандемията. Нагласи маската на носа си, излезе и отвори задния капак. Извади Пинто от клетката и закачи каишката за нашийника. Тръгна с кучето обратно към „Ситръс“ и в този момент й се обади Джон Уелборн. Продиктува й телефонния номер на Хана Стовал и добави, че е вероятно тя да е в дома си, защото работела с отдалечен достъп по време на пандемията.
Балард избра западната страна на „Ситръс“ за разходката, за да мине покрай уличната лампа. Вървеше бавно, оставяше кучето да избира скоростта, докато души и бележи разни места по улицата. Ако Среднощните я наблюдаваха, би могла да се издаде само в момента, когато дръпна Пинто да не препикае стълба на повредената лампа, за да не унищожи улики.
Огледа крадешком къщата, в която Хана Стовал живееше. Нямаше кола на алеята отпред, гаражът беше затворен. Балард обърна внимание, че и тук гаражът е долепен до къщата, значи непременно имаше свързваща врата както в дома на Синди Карпентър.
Подмина къщата, на кръстовището с „Оукуд“ пресече улицата и се върна на север по другата страна, играеше ролята на стопанка, която дава на кучето си възможност да подуши и да маркира нови територии.
Върна се в своя „Дифендър“ в два и половина, все още беше рано да започва осъществяването на плана. А и трябваше да се погрижи за Пинто.