— Никога не съм получавала такава покана. Какво ще похапвате там?
— Какво ли не. Сирене на фурна, чили. Някой май донесе два ябълкови пая. Имаме и салата, също и варена царевица.
— Аз бих опитала салатата и сиренето.
— Хм, значи ще ни навести вегетарианка.
— Вече отбягвам само месото.
— Не е проблем, но нали щяхте да отивате в спешно отделение.
— Предпочитам да дойда на вечеря и да отида в спешното през работно време.
— Добре, елате при нас. Сядаме след трийсет и пет минути. Ако няма повикване и не се наложи да изфучим навън.
— Вече пътувам към вас. Но вие можете ли да си каните гости?
— По един от нас може на всяка вечеря. Размених се с друг, защото се надявах да ви хареса пожарникарското чили. Но и сиренето на фурна си го бива.
— Много мило. Ще се видим скоро. И още един въпрос…
— Питайте.
— Името ти.
— Да, вярно. Аз съм Гарет.
— Гарет. Чудесно. Ще се видим след малко, Гарет.
След разговора Балард записа Сингъл с пълното му име в списъка с контактите си. Надяваше се да остане там още дълго. Спря колата зад полицейския участък. И преди да отиде при пожарникарите, отби се набързо в съблекалнята за леко гримиране. Отиваше да яде сирене на фурна в противопожарната команда, но искаше да изглежда привлекателна.
22.
На вечерята беше весело, Сингъл представи Балард на колеги те си и те я приветстваха с ръкопляскания. И сиренето на фурна не беше лошо, но трапезата и забавлението не се проточиха — повикаха фелдшера Сингъл с неговия спасяващ животи екип на едно от най-натоварените кръстовища — „Хайленд“ и „Холивуд“, заради катастрофа. Те реагираха светкавично, а тя зави в салфетка остатъка от сандвича със сирене и заобиколи оградата между станцията и участъка. Дояде го, докато средната смяна приключваше дежурството преди осем часа, когато започваше нейната. В тази смяна имаше по-малко хора, не беше претъпкано при общия сбор и не се държаха толкова официално. Никой не я погледна накриво, че си дояжда сандвича.
Без да протака, тя тръгна по коридора на втория етаж, за да потърси сержант Дейвънпорт. Седеше на същото място, където го видя преди три нощи. Ако не бяха различните дрехи, можеше да се заблуди, че не е мърдал оттам. Извади от чантата си папката, която бе взела от него, и я остави на бюрото му. Посочи към нея.
— ЛП Три. Трябва да говоря с жената. Този път настоявам.
Дейвънпорт смъкна краката си от преобърнатото кошче за боклук и се настани вдървено на стола.
— Балард, известно ти е, че не мога да разкривам просто така името на таен осведомител.
— Известно ми е. Трябва да получиш разрешение от капитана. Или би могъл да отидеш на среща с осведомителя, а аз да те придружа. За мен е все едно, но вече разследвам предумишлено убийство, което е свързано с друг случай на предумишлено убийство, и трябва да чуя какво знае тя. Как искаш да го направим?
— Първо да напомня нещо — не съм казвал, че…
— … е жена, схванах. Да речем, че съм се досетила. Ще помогнеш ли за това разследване, или ще пречиш?
— Ако ме изслушваше, вместо да ме прекъсваш насред дума, щеше да си научила, че ЛП Три вече не действа, и то от години, и едва ли ще иска да обсъждаме нейното мръсно минало.
— Така да бъде. Ще се обадя на домашния номер на капитана.
Тя се обърна към вратата.
— Стига де, Балард. За какво ти е винаги да си такава к…
Тя се извъртя към него.
— … кучка ли? Щом наричаш така желанието да бъде разкрито убийство, нека съм кучка. Но в това управление все още има хора, които са готови да си надигнат задника от стола и да тропат по врати. И аз съм от тях.
Слепоочията му порозовяха — може би от ярост, а може би от срам. Той беше сержант втора степен, значи се намираше едно стъпало по-нагоре в йерархията от нея като детектив втора степен. Но макар че на Дейвънпорт не му се налагаше да носи униформа, оставаше си фактът, че не е детектив, и тази разлика заличаваше старшинството му. Балард можеше да говори с него, без да има едно наум за възможни последствия.
— Виж какво — подхвана Дейвънпорт, — имам нужда от време да се свържа с нея и да я убедя някак. Ще опитам и ще те уведомя за резултата.
— Искам среща тази вечер — натърти Балард. — Разследвам убийство. Впрочем ти току-що потвърди, че е жена.
— Вече си беше ясно, не мислиш ли?
— Трябва да отскоча за малко до „Холивуд Презбитериън“, после очаквам да ми кажеш, че имаме уговорена среща с нея.
— Добре, отивай.
— Ще ти се обадя, когато си свърша работата там.