Балард взе радиостанция и потегли със служебната си кола към болницата, където се възползва от значката си, за да пререди чакащите в спешното отделение. Прегледа я лекар, не откри нищо тревожно, тя се върна в колата и се обади на лейтенант Робинсън-Рейнълдс в дома му, за да го уведоми.
— Чудесно, Балард. Радвам се, че всичко е наред с тебе.
— И по-рано ти казах същото.
— Е, да, но трябваше да имаш официално заключение. Онези фелдшери са сбирщина мърльовци. Ако някой бе хвърлил моята майка по стълба, и аз бих искал да я прегледа лекар — разбираш защо, нали?
Балард се чудеше срещу какво да възрази първо и дали си струва. Но приказките, че е била „хвърлена по стълба“, можеха да повлияят на мнението му за нея и за способностите й.
— Лейтенант, не знам каква версия са ти пробутали, но никой не ме е хвърлял по стълба. Аз се качвах по стъпалата, когато така наречената жертва на побой се втурна насреща ми. Сграбчих го, но и двамата се изтъркаляхме надолу.
— Същото е, казано по друг начин. Готова ли си да се върнеш на работа?
— Аз си вършех работата през цялото време.
— Ясно, ясно, не съм искал да те обиждам. Тогава хайде да ми разкажеш какво си правила, щом не си спирала. Докъде стигнахме по тези случаи?
— По случая с убийството на Рафа уреждам среща с осведомителка от банда. Надявам се, че тя може да ни насочи към лихвар с вероятен мотив да убие Рафа.
— Какъв мотив? Убитият му е дължал пари ли? Това не може да бъде солидна версия. Защо да убива длъжника си? Няма как да си върне парите.
— Мотивът е друг. Рафа е взел пари — сумата е двайсет и пет хиляди долара — от своя лихвар преди години, за да плати на „Лас Палмас“ за съгласието им да излезе от бандата. И така се сдобил с негласен партньор. А след смъртта на Рафа този негласен партньор получава и бизнеса, и застраховката „Живот“, ако има такава, и най-важното — земята, на която е автосервизът. Ето в какво се състоят и изгодата, и мотивът.
— Разбрах, Балард. Добра находка. Много добра. Но и ти знаеш, че всичко това вероятно ще бъде прехвърлено на Западното бюро, щом те успеят да си поемат дъх.
— Знам, лейтенант, но не е все едно да бездействам по случая, докато те го поемат, или да им предам достатъчно материали за обвинение, нали? Все пак има разлика за оценката и на твоята работа.
Робинсън-Рейнълдс не мълча дълго, преди да вземе подсказаното решение.
— Права си. Не искам да бездействаш. Искам да продължиш работата по случая, докато сме готови да им го прехвърлим. Аутопсията извършена ли е?
— Още не. В момента аз водя следственото дело, затова ще ми се обадят предварително. Може би по някое време утре.
— Аха. Ще дойде ли някой с тебе на срещата с осведомителката?
— Рик Дейвънпорт от борбата с бандитизма уговаря срещата. И той ще бъде там.
— А какво става със Среднощните и новото изнасилване?
— Убедихме и трите жертви да попълнят въпросника на Ламкин, утре очаквам целият екип по сексуалните престъпления да се заеме със сравненията на отговорите и ще видим докъде ще стигнем. Сега имаме други предположения как са набелязвани жертвите заради данните от новия случай.
Пак й дотегна, че трябваше да говори в множествено число, за да прикрива Лайза Мур.
— Добре — каза Робинсън-Рейнълдс. — И аз ще обсъдя това с Ноймайер утре сутринта.
Матю Ноймайер беше водещият детектив в екипа от трима души, разследващи сексуални престъпления, значи и пряк началник на Лайза Мур.
— Значи продължавам по случаите — уточни тя.
— Решихме го. Утре ще дойда рано, може би ще те заваря, преди да приключиш смяната.
Балард прекъсна и тутакси се обади на Дейвънпорт.
— Слушам те, Балард — отзова се той.
— Ще вършим ли работа тази вечер, или не?
— Не се наежвай толкова. Ще го направим. Аз ще я доведа на срещата. По кое време да стане? Тя не желае да припарваш до квартала й.
Сякаш усети прилив на нови сили. Все пак щеше да се добере до ЛП Три.
— Какво ще кажеш да бъде след час?
— Бива.
— Къде?
— На паркинга при плажа в края на Булеварда на залеза.
Балард познаваше мястото много добре — често бе сърфирала там сутрин след работа. Но пътуването дотам не беше кратко.
— На смяна съм и така ще бъда на четиресет минути от участъка. Ако има повикване за мен, ще се прецакам.
— Искаш ли да говориш с нея, или не искаш? Тя вече живее в онзи край на града и повече няма да стъпи в Холивуд.
Балард се примири.
— Нека да е след час. Ще дойда.
— Балард, още нещо — никакви имена. Дори не й задавай такива въпроси.