— Щом казваш.
Знаеше си, че ще успее да измъкне името по-късно, ако е необходимо в съда. Стигнеше ли се дотам, шефовете щяха да се захванат с Дейвънпорт и да получат името от него. Засега я интересуваше само дали ЛП Три ще я насочи по следите на човека с „Валтер П“ калибър 22.
Тя се върна в участъка и съобщи на дежурния лейтенант, че ще бъде извън техния район през следващите два часа. Ривера беше поел последното дежурство през празничните дни и като че не беше против, стига тя да си носи радиостанцията, в случай че адът се отвори под краката им, както той се изрази.
После мина през дежурната стая да си разпечата снимка на Хавиер Рафа, да сложи нови батерии в диктофона си и да вземе напълно заредена радиостанция.
Имаше доста по-малко коли по булеварда, щом навлезе в Бевърли Хилс. Докато караше на запад, усещаше как се захлажда в ясната вечер. Явно трябваше да облече якето с подплата, което бе оставила в багажника за дългите нощни огледи на местопрестъпления. Заради океанския бриз щеше да бъде студено на паркинга, където трябваше да се срещне с осведомителката, а и не знаеше къде ще разговарят — на открито или в кола.
Някои казваха, че за да опознаеш Лос Анджелис, трябва да минеш по Булеварда на залеза от началото до плажа. По този маршрут турист можеше да получи представа за всичко, присъщо на града: както за културата и забележителностите, така и за множеството недостатъци и упадъка. Ако пътешественикът започне в центъра, където една отсечка е била преименувана в чест на профсъюзния и граждански активист Сезар Чавес преди трийсет години, ще мине през Чайнатаун, Парка на ехото, Сребърното езеро и Лос Фелис, после ще завие на запад и ще прекоси Холивуд, Бевърли Хилс, Брентуд и Палисейдс, за да стигне накрая до Тихия океан. Четирите платна ще го водят през бедни и богати квартали, лагери на бездомни и огромни имения, покрай знакови институции на развлеченията и образованието, култови заведения и храмове. Улицата на стотина различни градски пейзажа в един и същ град.
Щом се замисли за това, Балард се сети за Бош. Извади телефона си, обади се и засили звука.
— Ще се срещна с ЛП Три.
— Сега ли? Сама ли си?
— Не, там ще бъде и Дейвънпорт от борбата с бандитизма, който е свръзката ми с нея. Той уговори срещата и ще я доведе.
— Къде?
— На паркинга при плажа до Булеварда на залеза.
— Доста чудато място.
— И аз не се зарадвах много. Тя е зарязала бандата и живее някъде наоколо. Според Дейвънпорт нямам избор.
— Веднага ли ще се срещнете?
— След четиресет и пет минути. Пътувам натам.
— Я слушай, ако нещо се оплеска, дай някакъв сигнал. Няма да ме виждаш, но аз ще бъда там.
— Какво?! Хари, нищо няма да се обърка. Дейвънпорт ще бъде там. А и осведомителката вече не се занимава с щуротии. Остани си вкъщи, после ще ти се обадя. А и нали те ваксинираха вчера, трябва да кротуваш, докато не е сигурно, че ти се е разминало без странични ефекти.
— Чувствам се прекрасно, а ти забравяш нещо. Има само един начин онези следствени дела за убийствата да са изчезнали от два различни участъка — взел ги е човек от управлението. Не се опитвам да натопя Дейвънпорт, само че по някое време и двамата бяхме в холивудския участък и този човек не ми допадна. Не твърдя, че е от мръсните ченгета, но го мързи и е твърде приказлив. А ние не знаем пред кого може да се е разприказвал.
Балард мълчеше, докато умуваше над причините Бош да се безпокои.
— Е, и аз мога да потвърдя — каза след малко — за мързела му, но ми се струваше, че така е само напоследък. Проява на отношението му към орязаното ни финансиране. Не ми се вярва да имам проблеми. Уведомих моя лейтенант какво ще направя, казах и на дежурния лейтенант в участъка, защото се отдалечавам от нашия район. Няма да те разубеждавам, Хари… можем дори да се видим след това и да обсъдим всичко. Но според мен ще мине без неприятности.
— Дано си права, но ще бъда там. И трябва да тръгна веднага.
След разговора Балард продължи да си мисли за думите му чак до края на криволичещия Булевард на залеза.
23.
След последния завой булевардът се спускаше към брега и Балард видя огромен паркинг до затворен ресторант за туристи. Там имаше само една кола, но без ръбестите очертания на служебните автомобили на управлението. Тя бе забравила, че Дейвънпорт вероятно караше немаркирана кола заради заниманията си с бандите. Докато чакаше на светофара, тя му се обади.
— Вие пристигнахте ли?
— Чакаме те, а ти закъсняваш.
— Каква кола караш? Ей сега ще вляза на паркинга.