Полунощ в Ел Ей [bg]

— Трябва да те наричам някак.

— Ами наричай ме Дарла. Открай време харесвам това име.

— Добре, Дарла, разкажи ми за уличния банкер. Кой беше той?

— Знам само, че беше ченге, а фамилията му е Бонър. Това е. Никога не съм го виждала. Не знам как изглежда. А сега ви моля да си вървите.

— Що за ченге беше той?

— Не знам.

— От градското управление? Или от хората на шерифа?

— Вече казах, че не знам.

— Собственото му име?

— Ако го знаех, вече щяхте да сте го чули.

— От кого научи, че е ченге? И как научи фамилното му име?

— От Берто. Той ми каза за онзи тип.

— Той ли ти каза, че онзи е уличен банкер?

— Каза, че това е човекът, който може да уреди пари за Рафа. Каза го на самия Рафа. И аз бях там.

— Къде?

— Отидохме с кола пред сервиза на баща му. В двора ремонтираха коли, а отзад разглобяваха. Рафа излезе при нас и Берто му каза. Даде му телефонен номер, на който да се обади. И освен това предупреди Ел Чопо, че Бонър е ченге. Посъветва го да внимава с човека, защото е ченге и е сериозен тип.

— В какъв смисъл „сериозен тип“?

— Ами от онези, на които да не заставаш на пътя. Защото ще има последствия.

— Да не е искал да каже, че Бонър е убиец?

— Не знам. Само го нарече „сериозен тип“.

— Разбрах. Бонър беше ли споменаван и друг път?

— Ами да, когато Рафа донесе парите на Умберто. Каза, че Бонър ги набавил за него от един лекар, трябвало да подпише някакви документи и още какво ли не.

— Що за лекар?

— Не чух подробности, или може и те да не са ги обсъждали. Само помня, че беше лекар.

— И по каква причина изобщо не си споменала на своя контакт в градското полицейско управление, че банкерът е ченге?

— Защото не съм глупачка.

— Това какво трябва да означава?

— Първо, ако се беше случило нещо, Берто щеше да отгатне веднага, че аз съм го издала, защото той ми каза за Бонър. Второ, защо ще ми хрумне да издам ченге на други ченгета. Преди да се опомня, някой от тях пък щеше да ме издаде на моя човек. Сещаш се за какво говоря, нали?

— Сещам се. А според тебе Берто как се е запознал с Бонър?

— Това не знам. Някак са се сдушили. Познаваха се отпреди аз да вляза в играта.

Балард прозря, че може да научи нещо решаващо за случая.

— Кога се случи това? Кога и ти влезе в играта?

— С Берто станахме гаджета, когато навърших седемнайсет — отговори „Дарла“. — Значи през 2004-та. И бяхме заедно шест години.

Балард по неволя призна, че извървеният от „Дарла“ път заслужава някакво признание. Да израсне в източната част на Холивуд и да стигне до този бряг не беше кой знае колко вероятно. Забелязваше се, че жената изпитва подобие на гордост от себе си въпреки избора на мъже, който бе направила в своя живот.

— Знаеш ли да е имало и други сделки между Берто и Бонър, а не само онази за Рафа? — попита Балард.

— Ами да, имаха си далавери. На някого като му потрябват повечко пари, те си приказваха за това и уреждаха нещо. Според мен имаше и други сделки.

Балард погледна питащо Бош — може би той имаше други въпроси. Бош кимна и се намеси:

— Как се свързваха Берто и Бонър?

— Повечето пъти по телефона — обясни „Дарла“. — Понякога се виждаха.

— Къде?

— Не знам.

Жената се бе извърнала, когато изрече тези думи. И за пръв път Балард надуши, че отговорът не е правдив. Пак погледна Бош, който й кимна едва забележимо. Той също бе забелязал.

— Сигурна ли си? — попита Балард.

— Да, сигурна съм. Да не мислиш, че през цялото време съм разпитвала Берто за далаверите му? Направо бих си подписала присъдата.

„Дарла“ пак гледаше встрани, докато увърташе. Балард вече бе сигурна, че тя крие нещо. Напрегна се да измисли как да изкопчи информацията, умуваше какво би искала да премълчи тази жена. И май налучка.

— Стига де, Дарла, кажи ни.

— Вече ти казах — не знам.

— Видяла си Бонър, нали?

— Казах ти, не съм го виждала.

— Проследила си Умберто. Защото ти е хрумнало, че отива на среща с друго момиче, но е имал уговорка с Бонър. Видяла си ги заедно.

Жената притисна гръб в дивана, сякаш проницателността на Балард се оказа удар за нея.

— Къде беше срещата им? — упорстваше Балард. — Дарла, това е важно.

Жената махна с ръка, все едно казваше: „Защо пък не? Измъкна от мен всичко останало“.

— Отидоха в онова заведение на „Франклин“, където готвят чудни гозби с пилешко.

Балард се озърна към Бош и уточни:

— В „Птиците“ ли?

Ресторантът, където правеха намаления за полицаите.