— Да бе, същото — потвърди „Дарла“. — Видях ги, врътнах се и си отидох.
— Как изглеждаше Бонър?
— Как да ти го опиша… Ами беше бял.
— С какъв цвят на косата?
— Той си беше обръснал главата. Шибанякът май се мислеше за Вин Дизел.
Балард си припомни как Габриел Рафа описа мъжа с качулката.
— Бонър носеше ли униформа? — попита тя.
Жената прихна.
— Как пък не. Главатарят Берто Виера на вечеря с ченге в униформа…
— Ясно, нямал е униформа. Какво друго помниш, Дарла?
— Това е всичко.
— Убедена ли си? Само тогава ли ги видя заедно?
— Само тогава.
Балард кимна. Чутото й стигаше засега. И знаеше къде да намери „Дарла“, ако се наложи. Спогледаха се с Бош, той също кимна, че е приключил с въпросите. А и за да им напомни, че това трябва да е краят на разговора, Джийн почука по стъклото от терасата и разпери ръце с досада.
Премръзваше и искаше да влезе. Балард му даде знак с ръка да го направи и погледна жената.
— Благодаря ти… Дарла. Ти ни помогна много.
— Ще ми платите ли? — попита жената. — Онези от борбата с бандитизма винаги ми плащаха.
— Ако го направим, трябва да ти подновим досието на осведомителка. Не ми се вярва, че искаш това.
„Дарла“ изгледа влизащия Джийн, грохотът на разбила се в скалите вълна нахлу с него.
— Не ми се ще, така си е — призна тя.
Балард благодари на щастливата двойка и двамата с Бош си тръгнаха. Нямаше никакво движение по булеварда и пресякоха съвсем спокойно.
— Много добре напипа истината — каза Бош. — Че го е проследила, за да види среща ли се с друго момиче.
— Благодаря. Изведнъж ми просветна в главата.
Стояха между двете коли.
— И сега какво? — попита той.
— Ще проверя каквото мога за онзи Бонър. И ще видя накъде ще ме поведе това. Нейното описание на човека съвпада с описанието от сина на жертвата за бял мъж на новогодишния купон. Плешив мъж с качулка.
— Нещо не се връзва в нейната история.
— Какво?
— Ако банкерът… тоест Бонър е бил полицай, защо Умберто не е използвал този факт за пазарлък, за да не му лепнат доживотна присъда?
Балард кимна — уместен въпрос.
— Може да е опитал, но никой да не е искал да се споразумее с него. Или се е страхувал, защото Бонър е бил прекалено „сериозен“ според него. Може би си е помислил, че щом Бонър е ченге, може да се разправи с него в окръжния затвор.
— Много „може би“ се натрупаха.
— Винаги е така.
— После ми кажи какво си изровила. На разположение съм, ако имаш нужда от мен.
— Благодаря ти, Хари. И още веднъж ти благодаря за помощта тази вечер. Нямаше да стигнем дотук, ако не бяха съмненията ти, че Дейвънпорт играе мръсно.
— Значи и двамата бяхме досетливи тази вечер.
— Ама че отбор сме. Дай пет.
Балард вдигна ръка.
— Нали уж не бива да правим това заради епидемията от ковид — напомни Бош.
— Хайде де, ти вече можеш.
Бош също вдигна ръка и неуверено плесна с длан нейната.
— Виждам, че трябва да потренираме този жест — каза Балард.
25.
Балард се отби при дежурния лейтенант Ривера да му каже, че се е върнала, и отиде в стаята на детективите, за да се опита да издири Бонър. Във вътрешния сайт на управлението стигна лесно до актуалния списък на служителите. Имаше двама души с фамилията Бонър — едната беше Ан-Мари Бонър, а Хорейшо Бонър-Младши още не бе постъпил на работа в полицията по времето, когато Хавиер Рафа си платил, за да се измъкне от „Лас Палмас 13“. В най-добрия случай някой от тях имаше роднинска връзка с онзи Бонър, когото тя търсеше. И не можеше да им задава въпроси. Те щяха да бъдат на страната на бащата или чичото, или какъвто им се падаше той. И щяха да му кажат, преди да го е открила.
Във всеки участък имаха и така наречената „пенсионна книга“. Този класьор се обновяваше ежегодно и съдържаше списъка на бившите служители, които получаваха пенсии, значи още бяха живи. Най-трудно беше да проверява починалите бивши полицаи. Списъкът в пенсионната книга включваше данни за контакт, номер на значката, личен служебен номер, датите на назначаване на съответните длъжности и последната заемана длъжност преди напускането на полицията. Използваха го да се свързват с бивши служители за разследвания, които имаха нещо общо с тяхната работа, особено за старите неразкрити случаи.
В техния участък пенсионната книга се съхраняваше в кабинета на лейтенанта, ръководещ детективите, а сега стаята беше заключена, защото Робинсън-Рейнълдс си беше вкъщи в неделната вечер. Балард дори не се поколеба, когато взе комплекта шперцове от шкафчето и се справи набързо с простичката брава. Белият класьор беше сложен на рафт с разни справочници на управлението зад бюрото на лейтенанта. Извършваше нарушение, затова не се помайваше. Разтвори папката върху бюрото и разлисти припряно документите, сложени вътре по азбучен ред.