Намери двама — Хорейшо Бонър, напуснал полицията през 2002 година, значи не търсеше него, но той може и да беше баща на поне един от двамата Бонър, които работеха в управлението. И Кристофър Бонър, пенсионирал се преди седем години след двайсетгодишна служба. Като последен ранг и назначение бяха посочени детектив първа степен и участъка в Холивуд. Това подразни любопитството й. Никога не бе чувала за Кристофър Бонър. Да, прехвърлиха я в този участък две години след напускането му, но не помнеше да е виждала или дори чувала за разследване, с което той е бил свързан. Още по-озадачаващо беше, че името не означаваше нищо и за Бош, а той и Бонър май се бяха засекли в участъка, макар че тя не беше сигурна през коя година Бош е отишъл в отдела по старите неразкрити случаи в центъра на града.
Извади телефона си и снима страницата с данните за Кристофър Бонър. И чак тогава зърна жълтото листче, залепено до единия край на бюрото. Робинсън-Рейнълдс бе написал на него само нейната фамилия, явно да му напомня да й каже нещо или да поиска нещо от нея. Или да разговаря с някого за нея. Нямаше как да отгатне, защото лейтенантът беше за последен път в кабинета през дневната смяна преди Нова година. А тогава още не се беше случило това, с което се занимаваше в момента, освен продължаващото разследване на първите нападения на Среднощните.
Реши да не умува напразно засега, прибра телефона в джоба си и върна класьора на мястото му. Остави кабинета както го завари и заключи вратата.
Седна зад бюрото, което този път използваше, и прехвърли информацията от сниманата страница в компютъра. Бонър живееше в долината Сими (поне на адрес там изпращаха пенсионните му чекове), която беше любимо място на полицаи в окръг Вентура до Лос Анджелис. Толкова близо до града, че би могъл да живее там и докато е работел в управлението, какъвто беше изборът на мнозина от служителите. А така беше близо и до долината Сан Фернандо, където се намираше връзката между четиримата стоматолози — „Краун Лабс“.
Тя отиде отново в дежурната стая, където лейтенант Ривера седеше зад бюрото си със сладкиш в ръка. На рафт до него имаше цял поднос с такива сладкиши. Когато Балард застана пред него, той махна с ръка към подноса.
— Подарък от благодарни граждани. Вземи си.
— Такива времена настанаха, че е по-добре първо да го провери лабораторията — отбеляза тя. — Само да ти напомня за гликозида със сена.
— Това пък какво е, по дяволите?
— Слабително. Активната съставка в „Екс-Лакс“.
Ривера се вторачи в шоколадовата глазура на сладкиша, който държеше, и може би си представи опашка от любителите на сладкото пред тоалетните. Той вече бе махнал хартиената опаковка. Остави нерешително сладкиша върху салфетка на бюрото и промърмори:
— Големи благодарности, Балард.
— Просто се грижа за здравето ти, лейтенант. Искаш ли аз да се обадя на лабораторията?
— Защо дойде? На западния фронт всичко е спокойно.
— Знам. Имам въпроси за Кристофър Бонър.
— Бонър ли? Какво те интересува?
— Познаваш ли го?
— Разбира се. Работеше тук.
— Доколкото знам, бил е детектив.
— Ами да, вършеше същото като тебе.
— Моля?
— И той беше в нощната смяна до деня, когато реши да се махне.
Тя се стъписа от съвпадението, което обаче обясняваше защо фамилното му име й беше непознато до този ден. Детективите от нощната смяна обикновено предаваха разследвания на колегите си от дневната. Затова не се случваше често да бъдат посочени като водещи разследването. Това може би обясняваше защо и Бош не си спомняше кой е Бонър.
— Значи трябва да си го познавал доста добре.
— Така си е — потвърди Ривера. — Аз му бях началник, както и на тебе.
Балард се въздържа да го поправи кой всъщност е прекият й началник.
— Ти каза, че „решил да се махне“. Случи ли се нещо, което го подтикна да напусне?
— Не знам, Балард. Просто напусна. Може да му е писнало от цялата мръсотия наоколо. Точно на тебе не е нужно да разправям на какво се е нагледал през нощните смени.
— Вярно, не е нужно.
— А защо разпитваш за Крис?
— Името му изплува във връзка с убийството в четвъртък вечерта. Познавал е семейството преди години. И ми беше любопитно.
Тя се надяваше отговорът й да удовлетвори Ривера, без да събуди някакви подозрения. За да отвлече вниманието му, тя се наведе над подноса, като задържа косата си с ръка да не се плъзне по глазурата на сладкишите.