— Знаеш ли, наглед няма нищо особено в тях. Нещо против да си взема един?
— Нагости се.
Тя си избра един с ванилия и прекрачи към вратата.
— Тук съм, ако някой има нужда от мен.
— Ще те повикам, ако има нещо за тебе.
Щом се върна в стаята на детективите, Балард пусна сладкиша в кошчето под бюрото. И се обади на Бош с надеждата още да не си е легнал.
— Откри ли го? — попита Бош.
— Да, струва ми се. Заемал е моята длъжност, представи си само.
— Значи е бил детектив в нощната смяна?
— Именно. Пенсионирал се две години преди преместването ми тук и може да сте били по едно и също време в участъка.
— Май много са ми натежали годините. Не си спомням името му.
— Вероятно не сте се засичали. Като не ти се е набивал на очи, не си го запомнил.
— Още ли живее наоколо?
— В долината Сими.
— А, това вече се вписва в представите ни. Изглежда, той е бил лихварят. Но дали е и човекът с П-22?
— Още не сме установили това.
— Какво си намислила?
— Няма какво толкова да направя до утре. Но мога да поровя в архивите за факти, които да запълнят пролуките.
— Добра идея.
— Щом е така, нека се заема с това, а ти се наспи и сутринта след смяната ще ти кажа дали съм открила нещо. Дотогава сигурно ще знам дали още се занимавам със случая.
— Наслука в лова.
Обичайното пожелание между детективи, разследващи убийства. Проява на уважение — Балард си призна, че уважението на никого от колегите й в управлението не е по-ценно за нея от уважението на Хари Бош.
Преди търсенето в базата данни на управлението тя извади телефона си и провери пощата. Жена на име Дейзи от „Разходки с опашатковци“ бе отговорила на молбата й за среща с мелеза на чихуахуа Пинто. Отговорът гласеше, че никой още не е взел кучето, което ще се радва да се запознае с нея.
Балард не знаеше какво ще й донесе следващият ден и отговори на свой ред с молба да види кучето във вторник, който трябваше да бъде почивен ден за нея по график. Затова остави Дейзи да избере часа. И добави, че очаква с вълнение срещата.
Остави телефона встрани и влезе в базата данни от компютъра на бюрото. Започна с най-общото търсене: всички документи по случаи, в които бяха споменати името и служебният номер на Бонър.
Дигитализирането на архивите бе стигнало назад във времето до средата на 90-те години, значи обхващаше цялата служба на Бонър. Мина повече от минута, докато търсачката обяви над 14 000 съвпадения. Тя обаче си каза, че броят им е сравнително нисък след двайсет години в полицията. Пресметна, че докато и тя навърти двайсет години служба, броят на споменаванията на името й в базата данни ще бъде поне двойно по-голям.
Прегледът на толкова протоколи и отчети, дори ако повечето са очевидно безполезни за нея, би могъл да й отнеме няколко дни. Трябваше да съкрати времето до часове, поне отначало. Отвори хронограмата в лаптопа и провери датата на донесението, че Хавиер Рафа е платил откуп, за да се махне от „Лас Палмас“ — 25 октомври 2006 година, значи в онзи момент Бонър вече е имал някакви делови отношения с главатаря Умберто Виера. Тя допълни критериите за търсене — само документи в периода от три години преди тази дата до три години след нея.
Този път търсенето завърши по-бързо и съвпаденията бяха 5403. Намали ги до 3544, като оряза периода до две години преди и две години след датата.
Наближаваше три часът сутринта. Смяната й свършваше в шест часа, но тя щеше да чака Робинсън-Рейнълдс да дойде на работа. Щеше да се появи по-скоро към осем часа, а не в седем. Имаше намерение след това да се срещне с Мат Ноймайер, старшия в екипа по сексуални престъпления, дори ако Лайза Мур не се е върнала от почивката в Санта Барбара.
Прецени, че ако й провърви да няма повиквания и ако не си съсипе очите от взиране в екрана на компютъра, би могла да прехвърли всички документи преди сутрешните срещи.
Първо намисли как да ги преглежда — плъзга поглед само по първата страница с името на жертвата, името на заподозрения (ако има такъв) и типа престъпление или повикване. Така би могла да отмята набързо дребните нарушения на закона и оплакванията на граждани. Ако нещо привлече вниманието й, ще отвори целия доклад, за да потърси връзка с Умберто Виера или други от хората, чиито имена бяха споменати досега в разследването за убийството на Рафа.
В нощта срещу понеделник по улиците беше спокойно, не я прекъснаха никакви повиквания. На всеки час ставаше за няколко минути, за да не се взира в екрана, да си вземе кафе или да се разтъпче в прохода между бюрата. По едно време влезе патрулен полицай, търсеше бюро, на което да напише протокол. Балард го отпрати към терминал в другия край на стаята, защото той не носеше маска.