— Смятаме, че е заради пари — започна Балард. — Както ти казах по телефона вчера, автосервизът на Рафа е върху парцел на добро място. Имал е негласен партньор и се е опитвал да прекрати договора помежду им. Затова смятаме, че партньорът е наел убиец — същия посредник, който поначало ги е запознал.
Май мина по въже без обезопасяваща мрежа отдолу. Не каза нищо, което да не е вярно. Просто не каза всичко.
— „Смятаме“? — повтори Робинсън-Рейнълдс.
— Какво?…
— Говориш в множествено число.
— О, извинявай, това „ние“ е в смисъл „ние в полицията“.
— Сигурна ли си?
— Ами… да. Доколкото си спомням, управлението още не ми е осигурило партньор заради спрените нови назначения.
Лейтенантът кимаше, сякаш се съгласяваше с нея, а после попита:
— Познаваш ли Хари Бош? Пенсиониран полицай от нашето управление. Дори е работил много години в този участък.
Тя проумя, че сама се е напъхала в клопка. Все едно отвори врата, влезе и вратата се затръшна зад нея. А следващата врата можеше да бъде отворена само от другата страна. И зад нея стоеше Робинсън-Рейнълдс.
— Е, да, познавам го — потвърди предпазливо. — Срещали сме се заради други случаи. Защо питаш?
Искаше да изкопчи от началника си колкото може повече информация, преди пак да стъпи на онова въже.
— Защото имам на бюрото си доклад от борбата с бандитизма. Наблюдавали са панихидата за жертвата от твоя случай, за да знаят кои от „Лас Палмас“ ще се появят там. Само че се сдобили и със снимки, на които ти стоиш до възрастен мъж, идентифициран като Хари Бош, и двамата разговаряте с друг мъж, който не изглежда особено доволен от това.
Умът й трескаво скалъпи подходящ отговор.
— Да, Бош беше там, а другият е негласният партньор, за когото ти казах току-що. Денис Хойл.
Съмняваше се да отвлече вниманието на лейтенанта с името на Хойл, но си даваше малко време за обмисляне на току-що възникналите неприятности. Поне в едно нещо не се съмняваше — стовари й ги Дейвънпорт. Той е дал на лейтенанта снимките от наблюдението. Реши по-късно да умува как да си разчисти сметките с него.
— А Бош? — настоя Робинсън-Рейнълдс. — Защо беше там? Защо беше с тебе?
Показа й снимка, на която Бош стоеше до нея, а срещу тях — Хойл при колата си. И тя си каза, че единственият начин да се измъкне е да обясни за първото убийство — случая, разследван от Бош. Трябваше да сподели с Робинсън-Рейнълдс, за да има някакъв шанс.
— Виж какво, аз взех…
— Я да проверим мога ли да подредя картинката — прекъсна я лейтенантът. — Много ти се е събрало. Викат те заради убийство точно на Нова година, а Западното бюро е закъсало, значи ти трябва да се занимаваш с това през празниците. После Среднощните нападат нова жертва, но дори няма кой да ти помогне в разследването, защото Лайза Мур те е зарязала и е отпрашила към Санта Барбара… да, знам и това. Закъсваш и си спомняш за Хари Бош — пенсионера, на когото му се иска да не беше в пенсия. И си мислиш: „Мога да го помоля за помощ и съвети, но как да се свържа с него?“. Вадиш калъфчето с шперцовете и си отваряш вратата на моя кабинет, за да вземеш пенсионната книга, в която има телефонен номер на Бош. Но се появява проблемче — не само те снимат от борбата с бандитизма, ами си забравяш калъфчето и не оставяш пенсионната книга на същото място. Как се справям дотук?
Балард го зяпна със страхопочитание. Вратата на клопката се отваряше.
— Ти си истински детектив, лейтенант. Изумително. Но имаше още една причина да се обадя на Бош.
— И каква е тя?
— Преди десет години той е разследвал убийства в Холивуд. В балистиката откриха връзка между убийството на Рафа и негов случай, който още не е разкрит. Исках да обсъдя това с него и си уговорихме среща на панихидата за Рафа.
Робинсън-Рейнълдс се облегна на стола си, сякаш размишляваше над чутото.
— И кога щеше да ми кажеш това?
— Днес. Още сега. Чаках само повод.
— Балард… — Той реши да й спести думите, които напираха на езика му. — Само се погрижи Рос Бетани да узнае всичко, което си събрала по случая.
— Разбира се.
— Слушай, не съм против това, което си правила. Но съм против начина, който си избрала. Имаш късмет, защото смятам онзи Дейвънпорт от борбата с бандитизма за некадърник. Не знам защо се е настървил толкова срещу тебе. Прилича ми на професионална завист. И никак не ми харесва, че си влязла потайно в моя кабинет. Това не бива да се повтаря.