— Няма да се повтори.
— Знам, че няма. Защото ще си монтирам една от онези мрежови охранителни камери и ще получавам съобщение всеки път, когато някой влезе тук в мое отсъствие.
Балард кимна.
— Това е добра мярка.
— Прибери си черното калъфче и бягай да се свържеш със Западното бюро, за да се разберете за предаването на материалите по случая — нареди Робинсън-Рейнълдс. — И се обади на Бош да му кажеш, че вече не се нуждаем от услугите му в разследването. С това ще се занимава Западното бюро.
— Разбрах, лейтенант.
— Искам след това да обсъдиш с екипа по сексуални престъпления какво ще правим нататък по разследването за Среднощните. И да ме уведомиш, преди да излезеш.
— Разбрах, лейтенант.
— Свободна си, Балард.
Тя стана, взе шперцовете от края на бюрото и се обърна към вратата. Но не излезе, а се озърна към него.
— Впрочем аз съм в почивка следващите три нощи. Реши ли кой ще бъде дежурен?
— Още не съм. Ще наместим графика.
— А как научи за Лайза Мур и Санта Барбара?
— И аз бях в Санта Барбара. Както си вървя по плажа, чувам познат глас, обръщам се и що да видя — Мур си седи в сепаре пред „Мирамар“.
— Каза ли й нещо?
— А, не. Ще я привикам тук като тебе. Искам да разбера дали ще ми разправя небивалици, или ще каже истината. Балард, да не си посмяла да я предупредиш.
— Няма.
— Ако ми каже истината, ще се спогодим някак. Ако ме излъже… това няма да търпя.
— Ясно.
Тя излезе от кабинета и тръгна надясно към предния коридор на участъка. Отиде в стаята за почивка и си сипа чаша кафе. Нямаше да си легне още няколко часа. И не искаше да бъде в стаята на детективите, когато Лайза Мур дойде на работа и лейтенантът я повика. Не й се слушаха упреците на Мур, че не я е предупредила.
Докато машината за кафе пълнеше чашата, Балард поумува дали да не прати съобщение на Мур със съвет да не лъже лейтенанта.
Не го направи. Мур да си решава сама и да си понася последствията.
27.
Балард влезе в стаята на групата откъм задния коридор и видя, че Мат Ноймайер и Ронин Кларк седяха на работните си места в сектора на разследващите престъпления срещу личността. Лайза Мур не беше тук. Балард отиде при тях и остави чашата кафе на една от ниските прегради между нишите. Секторът побираше шестима — в едната половина екипът по сексуални престъпления, другата беше за екипа, който се занимаваше с всички посегателства без сексуален мотив.
— Лайза на работа ли е? — попита тя.
— Тук е — отговори Кларк. — Вождът я привика, но май не за да изпушат лулата на мира.
Балард се озърна към кабинета на лейтенанта и видя през стъклото Лайза, която седеше пред бюрото му.
— Ронин, нали знаеш, че етническите шегички вече се смятат за неуместни — подхвърли Ноймайер.
Балард се взря в него и не й се стори, че говори сериозно.
— И за индиански вождове ли? — въздъхна Кларк. — Разкайвам се, ще добавя и тази тема в списъка на забранените. Явно още не съм достатъчно прогресивно настроен. — После се обърна към нея. — Балард, ти да не си индианка, че изглеждаш толкова разстроена?
— Не съм — сдържано отговори тя.
— Какво те мъчи, щом не си? — не мирясваше той. Ноймайер се намеси, преди Кларк да стане твърде досаден.
— Рене, седни и ми разкажи какво стана през празниците.
Тя седна на стола на Мур и трябваше да нагласи височината му, за да вижда и двамата над преградите, макар че щеше да говори предимно с Ноймайер.
— Знаете за новото нападение на Среднощните, нали?
— Лайза ни каза, преди да бъде привикана.
— Аз вече си мисля, че трябва малко да променим подхода към разследването.
— Защо? — попита Кларк.
— Новият случай е нагоре по хълмовете. В Долчинката. Не е квартал, където можеш да се шматкаш и да надничаш през прозорци, за да си намериш жертва. Те са я набелязали и са я проследили дотам. Поне аз така си го представям. Затова се променят и догадките ми за подбора на жертвите. За първите две нападения смятахме, че извършителите са избирали кварталите заради лесния достъп и след това са си намерили жертви. Няма как да е същото при третата жертва. Значи има нещо общо между трите жени и каквото ще да е то — място или събитие, независимо дали реално или виртуално, привлякло е към тях вниманието на извършителите.
— Звучи логично — призна Ноймайер. — Някакво предположение за това… място?
— Пресечната точка ли? Още нямам. Но третата жертва е управителка на кафене в Лос Фелис. Значи има много контакти с непознати всеки ден. Впрочем аз останах тъкмо за това — да го обсъдя с вас двамата и Лайза.