— Ето я и нея — каза Ноймайер. — Хайде да се преместим в стаята за оперативни съвещания. Никой не я използва в момента.
Мур застана до преградите. Може да бе изгоряла на слънце през почивните дни, а може би преливаше от гняв.
Балард понечи да се надигне от стола.
— Рене, седи си — спря я Мур. — Заслужи си мястото.
— Какви са тези приказки?
— Заемаш се с моята работа — осведоми я Мур. — Защо да не започнеш веднага.
Успя да привлече вниманието и на Кларк, и на Ноймайер, който вече събираше книжа, за да ги занесе в стаята за съвещания.
— Не разбирам за какво говориш — натърти Балард.
— Разбираш и още как — сопна й се Мур. — По новото разпределение аз минавам нощна смяна, а ти вече си в екипа по сексуални престъпления. И не ми се прави на тъпа. Ти си ме насадила така.
— Никого за нищо не съм насадила. И това е новина за мен.
— За мен също — вметна Кларк.
— Кларк, ти млъкни — скастри го Мур. — Сега говоря с тази лукава кучка.
Балард се постара да запази спокойствие.
— Лайза, укроти малко емоциите — настоя тя. — Хайде да отидем при лейтенанта и да…
— Майната ти, Балард — прекъсна я Мур. — Знаеш, че съм самотна майка. С тези деца как ще работя нощем? И си го направила само защото трябваше да ме прикриеш през празниците.
— Но аз наистина замазах положението — възрази Балард. — Нищо не съм споменала пред лейтенанта за тебе или…
— Лайза, той вече е знаел — намеси се Ноймайер, — че си била в „Мирамар“.
Пронизващият поглед на Мур се завъртя към него.
— Какво?!
— Знаел е — повтори Ноймайер. — Ти беше в „Мирамар“, нали? В Санта Барбара? А Тирето ми каза още в четвъртък, че и той ще бъде там през празниците. И вероятно е видял, че си в Санта Барбара, вместо да разследваш случая заедно с Балард. Той не те ли попита току-що как си прекарала почивните дни?
Мур не каза нищо, може би защото нямаше смисъл — изражението й беше достатъчно красноречиво. Осъзнаваше, че сама е заложила капана, в който стъпи.
— Ах, мигът на прозрението — проточи Кларк. — Сама се прецака, Мур.
— Затваряй си устата.
— Добре де, може ли да приключим разправията засега? — обади се Ноймайер. — Хайде всички да се преместим в стаята за съвещания. Трябва да спипаме двама насилници.
След кратко мълчание Мур махна с ръка към коридора.
— След вас, господа.
Двамата мъже станаха и Ноймайер излезе пръв с бяла папка под мишница. Кларк побърза да го настигне, вероятно защото искаше да се отдалечи от настръхналите жени.
Балард вървеше десетина крачки зад тях, Мур беше последна и подхвърли зад гърба й:
— Вероятно искаш да ти се извиня.
— Лайза, нищо не искам от тебе.
Балард спря като закована и се извъртя към нея. Стояха в задния коридор, където нямаше кой да ги подслушва.
— Искам да знаеш, че не само се насади сама, а насади и мен. Харесвам си работата. Харесва ми нощната смяна, а сега заради тебе ме преместиха в дневната.
Щом четиримата се настаниха в стаята за съвещания, Ноймайер помоли Балард да разкаже за случилото се в края на седмицата, защото беше ясно, че Мур се е забавлявала през това време. Тя ги осведоми сбито и им съобщи за уговорките си с трите жертви.
— Ето го въпросника на Ламкин, попълнен от третата жертва. Другите две също би трябвало вече да са го попълнили. Само им се обадете днес, за да го получите. И когато ги сравнявате, потърсете съвпадения и в трите. Или дори само в две.
Кларк изпъшка при мисълта колко работа на бюро го чака.
— Благодаря, Балард. Защо не поостанеш да помогнеш?
— Защото ще спя, Кларк — отговори тя. — Работих през цялата нощ, това разследване ми запълваше цялото време през празниците. Тръгвам си щом приключим тази среща.
— Всичко е наред, Рене — намеси се Ноймайер. — Ние поемаме нататък.
— Браво на вас, защото ми се полагат три дена почивка.
— Добре, дай ни въпросника на третата жертва и се заемаме. Ти си върви вкъщи.
— Може би ни провървя — добави Балард. — Онези боклуци са рязали кабелите на улични лампи до домовете и на трите жертви. Искали са там да бъде тъмно.
— А стига бе — промърмори Кларк.
— Ти как научи? — попита Ноймайер.
— Един от жителите на Долчинката ми каза, че лампата пред къщата на жертвата не е светела вечерта преди нападението. Тази сутрин отидох в ОУО да проверя заявките за ремонти и…
— ОУО ли? — озадачи се Мур.
— Отдел по уличното осветление — обясни Балард. — Работилницата им е на „Санта Моника“ до „Върджил“. Проверих и се оказа, че лампите и на улиците, където живеят другите жертви, също са били повредени по време на нападенията. Не се знае точно кога е направено, защото там се ориентират по постъпилите оплаквания. Но си поддържат архива както е редно. Според мен онези са рязали кабелите, за да е тъмно на улицата, когато са се връщали да си вършат гнусотиите. Поисках от криминалистите да проверят има ли отпечатъци по стълбовете и капаците за достъп, но не ми се вярва да намерят.