— Чудесна находка, Рене — похвали я Ноймайер.
— Но какво ни дава тя? — усъмни се Кларк.
— Куха тикво — сгълча го Мур, — след две седмици е денят в чест на Мартин Лутър Кинг. Трябва да имаме постоянна връзка с ОУО и може би ще докопаме онези при следващия им опит да изнасилят някоя жена.
Балард кимна.
— Именно. Вече се погрижих за това, ще ми се обаждат всеки път, когато има съобщение за повредена лампа.
Кларк посърна, защото не бе проумял веднага очевидното.
— Звучи страхотно — съгласи се Ноймайер. — Може и да надхитрим онези двамата. Но трябва да се захванем и с проучванията. Ронин, Лайза, разберете се кой с коя жертва ще говори. Вземете въпросниците от тях и после да се видим отново тук, за да започнем сравненията. Добра работа свърши, Рене. Прибери се да си отспиш.
Балард само кимна, без да споменава за аутопсията, на която щеше да присъства.
— Обадете ми се, ако намерите нещо.
— Ох, нека обсъдим нещо, преди да се разхвърчим — сети се Ноймайер. — Трябва да поговорим за медиите. Имахме късмет, че още не са се вкопчили в тази история. Но вече има трети случай и ще се разчуе. Както винаги. Сега държим нишка в ръцете си с тези повреди на уличните лампи и още съм склонен да си мълчим за разследването. Но това е опасно.
Винаги бяха в губеща позиция спрямо медиите. Разгласените сведения са сигнал за престъпниците да променят начина си на действие. Но ако в управлението са потайни, стават уязвими за критика, че не са предупредили гражданите за дебнещата заплаха. По утвърдилия се в полицейското управление циничен подход решението за това щеше да бъде взето само от политически съображения, без никой да помисли не могат ли да спестят на жертвите психичните травми от публичността.
— Ще говоря с лейтенанта — каза Ноймайер. — Но ако бездруго се разчуе, няма да изглеждаме добре в тази ситуация. Ще ни се разкрещят, че е трябвало да предупредим обществеността.
— И може би сме длъжни да го направим — натърти Балард. — Над тези двамата вече виси доживотна присъда за серийни изнасилвания. Щом и те си го втълпят в главите, вероятно е да озвереят. И вече няма да оставят живи жертвите си.
— Тъкмо в това е рискът — съгласи се Ноймайер. — Нека поговоря с лейтенанта, а той може би ще реши да попита отдела за връзки с обществеността. Ще ви уведомя какво е решението.
Щом се върнаха в своята стая, Мур не продума повече на Балард. Дружелюбието в професионалните им отношения като че се изпари безвъзвратно.
Балард прекоси стаята и потропа до отворената врата на лейтенанта. Той я покани с жест.
— Мислех, че вече си излязла.
— Останах да кажа на екипа по сексуалните престъпления докъде стигнахме. А сега трябва да отида на аутопсията.
— Значи може да си чула за новото разпределение. Вече не си нощна смяна, Балард. Щях да ти кажа лично.
— Чух, то се знае. Лейтенант, няма как да не те попитам защо наказваш мен за прегрешенията на Лайза?
— Как ти хрумна? Това не е наказание.
— От нея чух, че тя ще работи нощем вместо мен.
— Точно така. Ти влизаш в екипа по сексуални престъпления и съм убеден, че ще видим огромно подобрение в работата му. Двамата с Ноймайер ще бъдете великолепен екип. Кларк е доста безполезен, но поне няма вреда от него.
— Тъкмо в това е проблемът. Харесвах си работата нощем. И затова, като наказваш Лайза, всъщност наказваш мен. Не съм имала желание да се махна от нощната смяна.
Робинсън-Рейнълдс мълчеше. Тя долови колко трескаво размишлява. Досега се бе заблуждавал, че никой детектив няма желание да бъде в нощната смяна. Но Балард не бе настроена зле към работата си.
— Виждам, че може да съм сгафил — рече той след малко. — Не искаш да те преместя.
Тя тръсна глава.
— Щях да се зарадвам само на едно преназначение — обратно в „Убийства“ в центъра, но и на двамата ни е ясно, че няма как да се случи. Затова предпочитам нощната смяна. Разнообразни случаи, не съм принудена да нося партньор на гърба си, не се набивам на очи и не ми досаждат. Подхожда ми идеално.
— Добре, ще отменя заповедта. И когато обявим новото разпределение, пак ще бъдеш трета смяна.