— А с Лайза какво ще стане?
— Не знам какво да я правя. Може би ще си остане на мястото, но ще й лепна черна точка в трудовото досие. Балард, няма да й казваш, че съм размислил. Искам да се вари в собствен сос тази седмица, преди да обявим новото разпределение. Това ще й бъде наказанието.
Балард поклати глава.
— Лейтенант, тя има деца и ще иска да се уговори с някого да ги наглежда, докато е нощна смяна. Мисля, че е редно да й кажеш. Внеси й официално порицание в досието, както сам каза, но не я оставяй в неведение.
— Балард, нека й бъде за назидание. Да не си изтървала нито дума пред нея. Това е заповед.
— Ще я изпълня.
Балард излезе от участъка, потънала в униние.
Понякога й се струваше, че най-големите пречки са вътре в системата на така нареченото „правораздаване“, а не отвън.
28.
Нямаше нищо необичайно в аутопсията, но по голото тяло на Хавиер Рафа върху масата личеше какви усилия бе положил да остави зад себе си живота на гангстер и да даде добър пример на своя син Габриел. Освен следите по шията му, които вече бе видяла, имаше белези от лазерно премахване на татуировки навсякъде по гърдите, корема и ръцете — същинска карта на мъчения. Балард предположи, че са минали години, докато той успее да се отърве от толкова мастило. Напомняше й за самобичуването на разни монаси с камшици и други инструменти за изтезания. Каквито и грехове да бе извършил Хавиер Рафа, разплатата му за тях е била болезнена.
Само една татуировка бе оставил на тялото си. Слънце над вода, нарисувано на лявата плешка. Нямаше никакви знаци или думи, свързващи изображението с банда.
— Запазил си е нещо — промърмори доктор Звейдър, извършващият аутопсията съдебен лекар. — Залязващо слънце.
Балард си помисли, че по нищо не може да се познае дали слънцето изгрява, или залязва, макар че вложеният смисъл би могъл да се различава значително според тълкуването.
— Странно — отвърна тя. — Аз пък си представих, че слънцето изгрява.
— В Калифорния сме — напомни Звейдър. — Значи залязва.
Балард кимна. Сигурно беше прав, но настроението й се помрачи още повече. Залезът бележи края на деня. Изгревът е начало. Обещание. Питаше се дали Рафа е предчувствал колко кратък ще бъде животът му.
Тя остана в залата за аутопсия, докато Звейдър не намери куршума, заседнал в хрущяла на носа. Куршумът бе пробил целия мозък след проникването през темето и очевидно бе убил Рафа мигновено, преди да спре в носа.
— Според мен е гледал нагоре към фойерверките, когато е умрял — каза Звейдър.
— Тъжна картина — промълви Балард.
— Ами по-добре е, отколкото да знаеш, че смъртта ти наближава, и да се страхуваш — възрази той.
Тя кимна. Може и да беше вярно.
Куршумът беше деформиран сериозно от ударите първо в черепната кост, после и в хрущяла. Звейдър го сложи в торбичка, написа името си и номера на протокола за аутопсия и даде торбичката на Балард.
Тя подкара колата към отдела по балистика, за да остави куршума за сравнение с данните в националната база данни. Имаше много по-малък шанс за съвпадение, отколкото при гилзите, заради деформацията. Всъщност базата данни се използваше почти изцяло за сравнение на гилзи. Затова работата с куршумите се протакаше и Балард нямаше намерение да чака напразно там. Ако имаше късмет, щяха да й съобщят нещо след по-малко от седмица.
И докато пътуваше, обади й се Карл Шефер, началникът на ремонтната работилница на ОУО.
— Имаме още една. Нова.
— Повредена улична лампа ли?
— Ами да, чухме оплакването преди малко. На „Аутпост“.
— Първо да ви благодаря, господин Шефер, че не забравихте да ми се обадите.
— Няма за какво. Визитната ви картичка е на бюрото ми.
— Някакви подробности?
— Не, тя само каза, че лампата пред дома й е изгоряла. Щях да изпратя веднага камион на адреса, но си рекох, че е по-добре първо да говоря с вас.
— Благодаря. Не изпращайте камион. Искам да проверя ще успея ли да осигуря веднага кола с техник за отпечатъците. Аз или някой от моите колеги ще ви се обадим, когато можете да извършите ремонта.
— Така ще направим, госпожо детектив.
— Карл… още нещо. Не искам да забравите, че трябва да ми съобщите за всяка повреда, но не съм сигурна дали моята визитна картичка трябва да остане на вашето бюро. Помнете, че искам да не се разчува, а забелязах, че часовникът за работното време е във вашата канцелария. И всеки влиза да си маркира картата, нали?
— Ясно, права сте. Прибирам я в чекмеджето.