— Благодаря, Карл. А сега можете ли да ми кажете точния адрес или разположението на уличната лампа, както и името на жената, която се е оплакала?
Шефер й продиктува данните. Повредената лампа се намираше в ниската част на „Аутпост“ — криволичеща по склона улица, която се проточва на север от авеню „Франклин“, а горе стига чак до „Мълхоланд“. Балард се замисли дали да пренебрегнат съобщението от Шефер, защото имаше още единайсет дни до следващия празничен ден, а при досегашните случаи повредите на лампите бяха извършени ден-два преди нападенията на Среднощните. Но „Аутпост“ беше разположена срещу Долчинката, от другата страна на прохода Кахуенга. И първите две изнасилвания бяха извършени не много далеч оттам — в същата зона на патрулиране. И с нападението в Долчинката може би тепърва започваха да вилнеят в този район.
Не можеше да отхвърли и вероятността да е имало четвърто нападение, за което още не е съобщено. Очевидно беше, че трябва да обърне внимание на информацията от Шефер.
Остави куршума от аутопсията на Рафа в отдела по балистика, отиде на „Аутпост“ и намери уличната лампа. Спря до бордюра, излезе от колата и я огледа отблизо. Същата лампа с формата на жълъд като онези в Долчинката. Не забеляза явни следи от изкъртване на капака за достъп. Името на жената, която бе съобщила за повредата и живееше на тази улица, беше Абигейл Сина. Балард наричаше мислено архитектурния стил на къщата й „испанско разплескване“ — едноетажната постройка се бе разпростряла нашироко, с червени изпъкнали керемиди на покрива и бяла фасада. Под всеки прозорец отпред имаше храсти и друга зеленина. Имаше и долепен до къщата гараж, който й напомни за дома на Синди Карпентър и подозренията откъде бяха проникнали злосторниците.
Първо се обади на криминалистите да изпратят някого, за да провери капака на лампата за пръстови отпечатъци. След това — на Мат Ноймайер, за да го уведоми за съобщението на Карл Шефер.
— Как мислиш, променят ли си намеренията? — попита той. — Това не съвпада с досегашните им действия.
— Не мога да преценя — призна Балард. — Но не бива да забравяме, че ако повредата се дължи на тях, може вече да са изнасилили и друга жена през почивните дни. А оплакването за лампата е подадено чак сега.
— Ама че проклетия, права си. Може да не знаем за случая.
— Мога да дойда довечера и да следя какво става наоколо, без да се набивам на очи. Но сега се нуждая от отдих. Крепя се с последни сили. Хрумна ми, че вие от екипа можете да проверите живеещите наблизо, може би да установите дали тази Абигейл Сина живее сама и дали има други самотни жени в тази част от улицата.
— О, да, ще го направим. Ти върви да поспиш. И не се тревожи за довечера. Знам, че имаш почивни дни. Ако решим да наблюдаваме мястото, ще го уредим. Може би ще накарам Лайза, нека свиква с работата нощем.
Значи Робинсън-Рейнълдс не бе казал на Ноймайер, че отменя прехвърлянето на Мур в късната смяна. Почувства се неловко, че пази нещо в тайна от свестен човек като него, но заповедта на лейтенанта не й оставяше избор. И не искаше да се забърква в неговите игри на началник.
— Схванах — увери тя Ноймайер. — Прати ми имейл, ако уговорите това. Просто да знам какво се случва.
— Дадено, Рене. Приятни сънища.
— Тепърва ще се види… Чакай малко, Лайза и Ронин взеха ли другите въпросници на Ламкин?
— Излязоха да ги вземат и в момента са навън. Решиха да обикалят заедно, вместо да си поделят адресите.
— Ясно. Напиши ми и за това. Много ще се радвам, ако открием съвпадение и в трите въпросника.
— Да, би ни улеснило.
— Схванах.
Прекъсна връзката и реши, че е време да отвикне от думичката „схванах“. Ставаше досадно. Тъкмо посягаше да завърти ключа на двигателя и долови движение отляво с периферното зрение. Обърна се — отваряше се вратата на гаража до дома на Абигейл Сина.
Вътре се виждаше сребрист „Мерцедес G-класа“, стоповете примигнаха и светна сигналът за движение назад. Колата излезе от гаража и широката врата се спусна на мястото си. През затъмнените прозорци се очертаваше само силуетът на шофьора, но очертанията на прическата подсказваха, че е жена. Колата стигна до платното и се насочи към кръстовището с „Франклин“ две пресечки по-нататък.
Балард се чувстваше като пребита, но надделя любопитството й на детектив, което беше и предимство, и проклятие за нея. Зави в обратната посока и последва сребристия мерцедес. Ако Абигейл Сина го караше, Балард искаше да я огледа, за да я сравни като потенциална жертва на Среднощните с предишните три.
Движеха се на изток по „Франклин“ към Лос Фелис. Тя си каза, че поне ще бъде близо до дома си, когато приключи с тази дреболия.